ЗА ИСТИНСКАТА ПРОМЯНА, ГЛАСУВАЙТЕ С БЮЛЕТИНА 24

Славчо Йовчев е магистър по Икономика, с втора специалност Икономическа журналистика. Живее в Сливен и работи повече от 20 години като учител. Осем години преподава в колежи към висши учебни заведения. Целта му е да предаде своите знания и умения на учениците, и да ги подготви като конкурентоспособни кадри на пазара на труда. Определя себе си като добър специалист в областта на планирането и анализите.

В живота си за първи път става член на партия и смята, че изборът му е най-правилният като избира ПП „Има такъв народ”.

По тази и други теми, разговаряме с него:

Редактор: – Г-н Йовчев, в момента обществото е разделено на два лагера по отношение на обучението в електронна среда от разстояние. Според вас кой е по-добрият вариант – присъствено обучение или дистанционно?

Славчо Йовчев: Определено присъственото обучение е най-добрият вариант, тъй като се осъществява прекият контакт в комуникацията с учениците, а и обратната връзка е по-ефективна. Има предмети, при които дистанционната форма на обучение е абсолютно неефективна. Като учител в професионална гимназия виждам почти денонощния труд на колегите ми по различни практически предмети, да направят часовете достатъчно резултатни. Ясно е, че няма как това да стане. Занаят не се научава само с гледане.

От друга страна, не съм специалист вирусолог или епидемиолог. След като специалистите в тези области считат, че това е един от начините да се ограничи разпространението на вируса и да се намали натиска върху системата на здравеопазването  и да се намали броя на смъртните случай, ще трябва да го приемем. Животът на хората трябва да бъде на първо място.

Доколко е ефикасно дистанционното обучение, зависи от няколко фактора. На първо място обезпечеността на децата с необходимата техника. Голяма част от населението в страната е бедно и няма как да бъдат накарани родителите да закупуват компютри, да осигурят добър интернет. От началото на епидемията чрез Министерството на образованието бяха осигурени лаптопи за учениците, но те все още са недостатъчни, за да има за всички нуждаещи се. Училищата също заделят доколкото е възможно от бюджетите си, но и това не е достатъчно. Вторият важен фактор е настояването на родителите и желанието на учениците да учат. В моята практика съм имал ученици, които в каквито и да е условия да бъдат поставени, винаги са били отличници. И то ученици от социално слаби семейства. В същото време, ученици, които са задоволени с всичко и нищо не им липсва в живота, просто не искат да учат, което води до незадоволителни резултати. Третият много важен фактор е мотивацията на учениците. Мои, по-големи ученици, виждайки реалността, казват: „Защо да уча, след като знам, че след като завърша трудно ще си намеря работа, шефа ми ще ме лъже със заплатата, няма да ме осигурява, и ще работа по 10-12 часа”. И това е истина. Това, според мен, трябва да бъде един от приоритетите в работата на бъдещото правителство – защита на персонала в стопанския сектор и достойно заплащане за положения труд.

Редактор: Да продължим по темата за превантивните мерки в образованието. Какво е мнението ви да въвеждане на задължителен Зелен сертификат за педагогическия и непедагогическия персонал, и задължително седмично тестване на учениците?

Славчо Йовчев: С риск да разбуня духовете ще кажа, че обществото не винаги знае какво иска и мери нещата с различен аршин. Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е давал за пример демокрацията в САЩ и Западна Европа. Но в момента точно тези държави въведоха задължително ваксиниране на държавните служители, с условие за напускане на работа или неплатен отпуск, ако служител откаже да се ваксинира. Българинът не чете това, а дава за пример масовите демонстрации против ваксинирането. Въобще ние сме странен народ. В България „законите не важат за нас”, а като излезем в чужбина, не само спазваме всички закони, а започваме да хвалим колко добре е устроено всичко. Малко обаче са тези, които разбират, че това се базира на стриктното спазване на законите от всички.

По отношение на превантивните мерки в образованието отново има мерене с различен аршин. От една страна казваме, че ваксинирането и тестването на децата трябва да бъде въпрос на личен избор. От друга страна, например съм чувал от родители: „След като учителите се страхуват, да се ваксинират или да напуснат работа”. Не може едно и също нещо един път да бъде право на избор, а друг път – задължително. И тук искам да допълня, че България се нуждае от правителство, което да е готово да понесе цялата отговорност за действията си и да му „стиска” да наложи решенията си за справяне с проблема с епидемията, а и много други проблеми.

Може би това е допълнение към представянето ми и членството ми в партията. ПП „Има такъв народ” ясно заяви в предните парламенти, че иска да състави правителство, с което да носи цялата политическа отговорност. За съжаление това нямаше как да се случи без безусловната подкрепа на останалите партии от промяната.

Редактор: Като заговорихме за политика, защо ПП „Има такъв народ” не състави правителство в 45 и 46 Народно събрание, какво мислите за новия политически субект на политическия пазар, и какви ще са според вас резултатите на новите избори?

Славчо Йовчев: По темата за съставяне на правителство от ПП „Има такъв народ” се изговори много. Нашите лидери многократно обясниха причините. Искам само да допълня нещо много важно. Нека хората сами да си отговорят на въпроса: „Защо до момента на сработване на политики, стратегии и основните неща, които трябва да се свършат от новото правителство, имаше консенсус и подкрепа от останалите партии? И защо отказът от подкрепа започна при определяне на хората, които да заемат постовете в правителството? Много правилно госпожа Мика Зайкова заяви, че и Исус Христос да беше предложен, щяха да му намерят кусури. Дали въобще проблемът е в човека, предложен от нашата партия или е в това, че той не е другия, „наш” човек?. Българите са интелигентни хора и мисля, че ще успеят да си отговорят на тези въпроси.

Що се отнася до новия политически субект само ще използвам една аналогия с много хубава поговорка: „Една птичка пролет не прави”, което в сегашния вариант е „Две птички пролет няма да направят”. Голяма част от населението гласува за дадена партия не защото познава приоритетите в партийната програма, а гласува заради конкретен човек. Лидерите на новата партия оставиха в съзнанието на хората впечатлението за хора, които успешно се справят в съответните сектори, в които бяха министри. Личното ми мнение е, че едно е да управляваш няколко месеца даден сектор, в който има доста проблеми, а съвсем друго е да поемеш управлението на цялата държава с още повече натрупани проблеми.

По отношение на предстоящите избори бих казал на хората: Излезте и гласувайте. Направете своя разумен избор. Не се страхувайте от машинното гласуване. Не оставяйте друг да решава вашата съдба и живот.

Лично аз нямам амбиции за влизане в голямата политика, но определено искам промяна. Промяна в региона, промяна в цялата страна. Все още не е късно да превърнем България в достойна европейска страна. Що се отнася до регионите трябва да се работи задружно, без значение кой на коя партия е член. Трябва да се работи за привличане на инвеститори, да се осигури работа на хората и най-вече достойно заплащане.

Редактор: – И последен въпрос: – Има ли такъв народ?

Славчо Йовчев: Да, има! И е крайно време този народ да излезе и да гласува, и да не се страхува да търси отговорност от управниците, които е избрал. В крайна сметка те са служители на народа и трябва да правят това, което е добро за народа. И нека управниците не мислят, че хората съществуват само до изборите. За съжаление народа остава с проблемите си и след изборите. И отново ще вмъкна, че ние от ПП „Има такъв народ” поемаме ангажимент към всички, които ни предпочитат на изборите, че ако влезем в новия парламент, ние ще продължим със срещите с хората и ще се борим за решаване на техните проблеми.

Редактор: – Благодаря ви за този разговор. Пожелавам ви успех.

Славчо Йовчев: Благодаря ви и аз за предоставената ми възможност да изразя мнението си по някои наболели теми.