ЗА ЕДНАТА СВОБОДА

Помните ли леля Пепи? Бившата чистачка от ПМГ „Добри Чинтулов”, която учениците наградиха със спа-почивка. Миналата есен Sliveninfo публикува тази информация, която стигна до националните телевизии. Седмица по-късно, леля Пепи ме вижда случайно и усмихната казва: „Викат ме в Областната управа на Сливен. За интервю!”. Аз изразих учудване и казах на леля Пепи, че в Областната управа не вземат интервюта. Там не работят журналисти. Разбрахме се да се чуем след нейната визита в Областната администрация.  Няколко дни по-късно национален вестник публикува интервю с леля Пепи. Която ми обясни, че Росица Николова задавала въпросите към нея в сградата на Областна администрация Сливен!

Росица Николова е кореспондент на въпросния национален вестник в Сливен. И в същото време е специалист по връзки с обществеността на Областната администрация под Сините камъни. По презумпция човекът, който отговаря за връзките с обществеността в Областна администрация, е член на политическия кабинет. Поне така пише на сайта на администрацията. Не знам дали разбирате за какво иде рече? Кореспондент на частен вестник има кабинет и работи в сградата на Областната администрация. На всичко отгоре, кореспондентът е и член на политическия кабинет!

Това не е журналистика. Не и Пи Ар. Нарича се пропаганда. Почти по М. Суслов…..

Още днес смятах да публикувам тези редове под отговора на Областния управител Чавдар Божурски на коментара ми в Sliveninfo, в който не се споменава нито името, нито длъжността му. Бях посъветван да не го правя и сега разбирам, че сгреших.

В този отговор се неглижира най-същественият проблем. А той е, че в Областната управа на Сливен има нездравословно съчетание на журналистика с Пи Ар. Тук моля правилно да бъда разбран – нямам нищо против колежката Росица Николова, която може да работи не на едно, а на 101 места като журналист. Искрено и го пожелавам.  Пожелавам й да си намери и 101 клиенти за Пи Ар услуги. Съчетанието между журналистика и Пи Ар обаче е пагубно и за двете професии. Нещо повече, то е вредно за цялото общество. За неговата демократична устойчивост.

Пи Ар-ът има една задача – да се грижи за имиджа на своя шеф. Журналистът има съвсем друга задача – да дава достоверна информация и да критикува, ако се налага. Тези две професии се учат в един факултет, но са различни. Знам че Чавдар Божурски е завършил право. Затова ще дам пример именно с правото. И адвокатът, и прокурорът са завършили един и същ факултет. Но, единият защитава обвиняемия, а другият го обвинява. Професиите им са различни, макар образованието да е еднакво. В случая адвокат и прокурор е един и същ човек. Което е non-sens. Нещо като „дървено желязо”. Именно това се прави в Областната администрация на Сливен.

Дълбоко се надявах, че с течение на времето Областният управител ще осъзнае тази може би неволно допусната, но изключително съществена грешка. И тук не е важно кой на какъв договор е назначен, нито дали от законова гледна точка всичко е перфектно. Важното е, че грешката е фундаментална. И тя ежедневно се възпроизвежда.

Сега за другите казуси, визирани в отговора на Областния управител.

Не ми стана ясно какъв е проблемът, ако Областният управител на Сливен се возеше на лимузина „Пежо”? Така, както правеха неговите предшественици. Никой от тях не се е разболял от возенето във френската лимузина. Чавдар Божурски очевидно счита, че 20 хиляди лева от джоба на данъкоплатците са малко пари. И е редно той да се вози в „Ауди”. Моето мнение е различно.

Сега за договорите за информационно обслужване. Очевидно в Областната управа има данни от социология за най-предпочитаните медии от сливналии и хората в областта. Много ми е интересно да ги видя тези данни. Защото за измерване на тежестта на една медия има различни способи – най-лесният е да погледнеш брояча. По него Sliveninfo е номер едно. На доста дължини пред останалите. Това показват данните и на една от националните социологически агенции, която наскоро прави проучване в Сливен. Но,  има нещо по-важно, свързано с тези прословути договори – те налагат зависимост. Тази година отказахме не заради финансовото измерение, а защото предложеният ни контракт буквално ни забраняваше всякаква критика, свързана с институцията. Това е същественото и важното. Нормално е, когато работиш повече, имаш по-добри резултати, да имаш по-високи претенции. Но когато има опасност за ограничаване на свободата, трябва да се направи избор. Ние го направихме.

В своя отговор Областният управител споменава за някакви посредници. Очевидно неговата памет е избирателна….

Чавдар Божурски пише за материали, „внушаващи негативи”. За две години Sliveninfo е публикувал сигурно над 100 прес-съобщения на Областна администрация Сливен, изпратени от журналистката – Пи  Ар Росица Николова. Очевидно с тях няма проблем. Между другото, това се случваше и тази година, без да имаме договор с Областна администрация. Не може обаче само с тези публикации! Нормално е журналистите да търсят свои теми, да ги разработват и публикуват.

Не приемам професионални съвети от Чавдар Божурски. Колкото до човешките взаимоотношения, за които той пише, считам че имаме различни ценностни системи. Най-малкото, заради последното изречение в писмото му до Sliveninfo. В него Областният управител пише буквално следното:”И накрая, искам да ми съобщите кой е този „Той”, за да го накажа, да не „страхува” повече всички в Сливен.”

Страхът на хората, г-н Божурски, не се премахва с наказания. Но, кой както го разбира.

Забележка: Искам да изразя дълбокото си съжаление към колегите, които публикуваха правото на отговор на Областния управител до Sliveninfo. Този отговор беше публикуван в сайта Sliveninfo и в момента може да бъде намерен там. Вярно, вече не е на първа страница, но днес беше наситен ден откъм новини. В крайна сметка редакционната политика на сайта не се определя от Областната управа и друг решава колко и какви новини да бъдат пуснати. Важното е, че отговорът на Чавдар Божурски го има и всеки може да го прочете! Абсурдно е обаче да публикуваш на своята страница отговор до друга медия, без да имаш каквато и да е връзка със случая. Това показва само едно – тотална зависимост. Наистина ги съжалявам, милите ми колеги.

Сега разбрахте ли защо избрахме свободата?

Георги Мангинов