ЗАЩОТО СЪМ ЖУРНАЛИСТ

8 ч. сутринта: Рано – рано ми прекъсват кафето. Тежка, много тежка седмица бе тази. А, още не е свършила. Ето, докато си пия първото кафе, идва и първото прессъобщение. От библиотеката е. Този Национален фестивал на детската книга няма ли край? Днес ще пускам за финала.

Пет минути. Толкова ми отнема качването на една готова новина от прессъобщение в сайта. Да не мислите, че е лесно? Трябва да се пусне и по социалните мрежи.

Докато обяснявам, идва още едно прессъобщение. Този път от общината. Те пък нещо откриват. Пак ще трябва да отделям цели пет минути. Не мога да си изпия сутрешното кафе!

Това с прессъобщенията от институции си е голяма далавера. Всеки може да стане журналист. И става. Разбрах го, когато нас, журналистите, ни включиха с изборната администрация за първите ваксини. Беше в началото на 2021 година. От областна администрация ни пуснаха списък, в който прочетох имената на адвокатка и бизнесмен. Тогава разбрах, че и те били журналисти, защото имали сайтове и пускали готовите новини от различните институции. Щом го правят, явно имат полза.

9 ч.: Вече ми се излиза на кафе с приятели. Ама как да стане, след като идва ново прессъобщение. От областна администрация е. Нови пет минути от ценното ми време. Що да не им пусна информацията. Един колега преди две години тръгна да критикува областния управител. Писа коментар за него, оня му отвърна, колегата игра ре контра. И какво спечели? Само ядове, ако питате мен. Аз, честно казано, коментар не съм писал. Нито съм учил какво е това, нито знам откъде да го подхвана. То началото е най-трудно, знаете. Но със сигурност знам едно – коментарът носи неприятности, създава проблеми, особено, ако засяга хора от властта. А, аз проблеми не искам. Държа на спокойствието и добрата храна.

10 ч.: Вече ми звънят приятелите от кафето. Трябва да тръгвам, но точно в този момент идва сводката с информация от полицията. Само не си мислете, че ще тръгна да проверявам информацията и да разпитвам полицаи и прокурори. Пускам го, както са ми го пратили. Аз с прокурори, съдии и полицаи проблеми не искам. И държа да се знае. Не като един колега, дето беше тръгнал да рови, а и да пише срещу най-висшите съдии, прокурори и полицаи в Сливен. И какво спечели? Само смръщени вежди. Верно, сега него го поздравяват и дори му говорят, а мен не ме забелязват. Но съм спокоен, за разлика от него. И държа на добрата храна.

11 ч.: Приятелите ми едва ме дочакали в кафенето. Разказват ми за събор в близко село. И ме молят да направя репортаж. Деликатно им отказах, обяснявайки, че съм много зает с Фестивала на детската книга. Къде сега ще тръгна по селата. То бензин, снимки, разговори с хора. А после всичко трябва да се напише по каноните на журналистиката. Дето най ги мразя. И затова ги игнорирам. Пък и ще вземе някой, който разбира да каже, че не съм написал репортаж, а нещо, дето го няма в учебниците по журналистика. Не ми трябва беля на главата.

12 ч.: Държа на спокойния обяд. Затова съм си изключил и компютъра, и телефона.

13 ч: От малък обичам дрямката след обилно хапване. Устройствата остават изключени.

14 ч.: Трябва да ходя на пресконференция на някакъв си депутат. Абе, тези не се ли научиха да пращат готови преслисти? В краен случай ще открадна информацията от някой по-работлив колега. В тая жега не излизам.

15 ч.: Сега пък съветник моли да му взема интервю. Искал да обяви идеята си за разширение на „Синята зона“ в Сливен. Обясних му, че няма проблем. Прави си интервюто, праща ми го, а аз го публикувам. За пет минути. Като истински журналист! Дори му подсказах коя снимка ще върви повече в сайта. Демек, го консултирах безплатно. И той се съгласи. Къде ще иде…

16 ч.: Ох, отскоро съдът в Сливен си има пресаташе. Публикувала е готово прессъобщение на тяхната страница. От мен ще бъде заглавието. В името на правосъдната реформа. Шегувам се. Аз от такива реформи не разбирам. Важно е да не са пропуснали някоя запетайка в прессъобщението. Другото е плява.

17 ч.: Абе, тия хора почивка нямат ли? Сега намерили да ми се хвалят от другите три общини. Бива ли в края на деня да се потя с още три прессъобщения. Това са си цели 15 минути работа.

Забравих да кажа, че бързам. Трябва да се приготвям за концерт. За мен той е безплатен, както се досещате. Защото съм журналист.

По-късно съм канен на банкет. Сега му викат коктейл, ама честно казано, си е истинска кьорсофра. И пак няма да плащам. Защото съм журналист.

Георги Мангинов