ЗАВРЪЩАНЕТО НА МУСТАФА

„Аллах те изпраща“. С тези думи ме посрещаше Мустафа в Истанбул  през далечната 1990 г. По това време в най-големия турски град избухваха бомби, като следствие от течащата война в Залива.

Мустафа беше собственик на хотел в центъра на мегаполиса. Туристите бяха кът заради терористичните актове, а аз му пълних хотела с моите два автобуса два пъти месечно. Посприятелихме се с Мустафа, който беше завършил в Германия и говори свободно английски и немски. По-късно пътищата ни се разделиха. Загубихме си координатите и спряхме да контактуваме.

До вчера, когато Мустафа ме откри в мрежата. И след размяна на телефоните ми звънна веднага. Вече живее в Германия, след като е продал хотела в Истанбул. Пенсионер е.

„Искам да се прибера в родината си за постоянно, но все още ме е страх. Надявам се победата на Екрем Имамоглу да спомогне за връщането към нормалността първо в Истанбул, а после в цяла Турция, където живеят моите деца“, сподели някогашният ми приятел.

Мустафа е един от милионите турци, възпитани в кемализма. Тези хора не могат да приемат случващото се в днешна Турция, особено след като Реджеп Таип Ердоган стана президент и на практика пълен господар в огромната държава.

Екрем Имамоглу за първи път встъпи в длъжност като кмет на Истанбул преди три месеца. И първото нещо, което направи, бе да постави огромен портрет с лика на Ататюрк на фасадата на кметството. 15 дни по-късно той бе отстранен от длъжност. Първото нещо, което стори временният кмет на мегаполиса, бе да премахне портрета на Ататюрк. Днес Имамоглу отново е кмет и веднага върна портрета на Бащата на всички турци.

Тези действия говорят много. Символни са. С идването на Имамоглу се връща надеждата на милиони турци като моя Мустафа. Които са възпитани и вярват в кемализма и реформите на Ататюрк.

Тези хора десетилетия са живяли в демокрация, която не винаги е била съвършена, която е произвеждала военни преврати, но винаги е била от западен тип. И най-важното – живяли са в страна, където църквата е отделена от държавата.

Малцина у нас знаят, че единственото име на Мустафа Кемал Ататюрк, който е сочен за баща на всички турци, е Мустафа. По това време, началото на 80-те години на 19 век, в Османската империя новородените са имали по едно име. По-късно Мустафа става Кемал, което означава буквално молив, но в случая има значение на образован, начетен човек. Ататюрк пък се превежда като баща на всички турци.

Какво толкова е направил преди точно 100 години този Мустафа? На практика той променя коренно Турция, превръщайки я в република и светска държава.

На първо място Ататюрк отделя държавата от църквата. Премахва халифата. Премахва арабската азбука и въвежда латинската. Установява равенство на половете. Забранява медресетата – учебни заведени, които наизустяват Корана на арабски. Прави секуларизация и модернизира администрацията.

Реформите на Ататюрк са толкова дълбоки, че в турския език са навлезли като Революциите на Ататюрк.

А какво направи  Реджеп Таип Ердоган през последните години?  Религията стана част от държавната политика, а религиозните училища никнат като гъби след дъжд. Турската армия, която винаги е била основата за кемализма, бе обезкървена и унижена. Днес в турските затвори са десетки журналисти. Всеки другомислещ е посочван за гюленист и преследван. След опита за преврат преди две години Ердоган уволни над 100 000 представители най-вече на интелигенцията, военни и магистрати.

Турция на Ердоган не е идеалът на моя приятел Мустафа и на милионите като него. Които вярват, че един ден отново ще заживеят  в Републиката на Мустафа Кемал Ататюрк.

Георги Мангинов