ЕТО ЕСЕТО ЗА РАКОВСКИ НА ДЕСЕТОКЛАСНИКА, СПЕЧЕЛИЛ КОНКУРСА ЗА БЪЛГАРИЯ НА ФОНДАЦИЯ „ПАМЕТ“ – СЛИВЕН

Kонкурсът за есе на тема: „Георги Раковски – енциклопедичната личност на предосвобожденска България“, организиран от Фондация ПАМЕТ със съдействието на Общински съвет Сливен, има своя победител за България. Това е Виго Младенов Василев – 10 кл., НГДЕК ,,Свети Константин Кирил философ“, София с научен ръководител доктор Катя Бенчева.

От фондация „Памет“ – Сливен предоставиха на Sliveninfo есето, с което победителят спечели конкурса за България. Предлагаме ви го:

ГЕОРГИ РАКОВСКИ – УЧЕН И ОБЩЕСТВЕНИК

(есе)
От миналото ще вземем огъня, не пепелта
Жан Жорес

Георги Стойков Раковски е велик син на българския народ, един от най-бележитите възрожденци. Той посвещава живота си на безрезервна служба на поробения български народ. Още от млад застава в първите редици на борците за религиозна и политическа свобода. Първостепенна негова цел е просвещението на българите, млади и стари, и тяхното осъзнаване за национална гордост и самочувствие.

Самият той, роден в просветения и борчески град Котел, е израснал в родолюбиво и високопатриотично семейство, сред фамилни легенди за стара слава и величие. Запленен е от красивата балканска природа и от чистотата на родния бит и култура.
Любовта и гордостта към семейството прераства в патриотизъм и преклонение към народа. Той пише: „Любовта към Отечеството превъзхожда всичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл на човека на този свят“.
Върховната цел в живота му става идеята да служи безрезервно на своя народ.

Изключително добре образован, с широки и разнообразни интереси и познания, владеещ много езици – древни и нови, той предизвиква респект пред българи и чужденци. Неговото име става легенда. Неспокойният му борчески дух, придружен от несъкрушима енергия, вродено красноречие, е насочен към служба на интересите на обикновения народ.

Раковски показва забележителни качества на гъвкав политик, публицист и дипломат. С личните си качества и идеите си става лидер на прогресивните сили. Като журналист, историк, поет, етнограф и езиковед се стреми да просвети българите и да утвърди националното съзнание.

Три десетилетия този високо ерудиран, бележит революционер, участва дейно в борбите на българския народ за извоюване на църковна, културна и политическа независимост.

Какво прави голям и велик един учен и общественик? На първо място родната среда. Вуйчо му Георги Мамарчев, борец и революционер, участник в чети, бунтове и завери, награден от руския император с висок орден и сабя, е пример за подражание за Раковски. Бащата Стойко Попович е горд, с мъжествен характер, уважаван от сънародниците си. Той се гордее с дедите си, видни църковни деятели, търговци и занаятчии. Семейни легенди допълват самоуважението. За бащата пишат: „Стойко Попович беше человек великодушен, остроумен, разсъдителен и дързостлив“. Той изиграва решаваща роля за образованието и възпитанието на сина си. Стойко Попович не се задоволява синът му да стане занаятчия, който ще се замогне и ще се радва на спокоен живот, дом и семейство. Разбрал, че малкият Съби е будно, ученолюбиво дете, бащата полага всички усилия да го изучи, да получи възможно най-доброто образование за онова време. През 1828 г. Съби започва да учи в котленското училище на панакида. Той постига добри резултати и баща му решава да го изпрати в град Карлово да учи при даскал Райно Попович. После на о-в Хиос изучава при Вениамин гръцки език, а в Солун старогръцки. Бъдещият Раковски също изучава история и култура на елините. След избухването на чумна епидемия, той заедно с баща си отиват в Цариград. Стойко Попович записва сина си в училището Куручешме в квартала „Фенер“, известно като „Великата народна школа“, което е едно от най-развитите учебни заведения по това време. Там учат Сава Доброплодни и Иларион Михайловски от Елена, с които житейският път на младият Раковски се преплита.

Учителите на юношата са видните и високообразовани българи: даскал Райно Попович, Иван Богоров. Негов покровител е княз Стефан Богориди. При тях Раковски изучава много езици: старогръцки, новогръцки, латински, френски, още история, природни науки и катехизис. В Цариград усвоява добре турски език. Изучава английски. По-късно преподава френски, английски, гръцки.
Високата му ерудиция позволява да чете на старогръцки Демостен, Херодот, Ксенофонт, Тукидид. Цитира Страбон. Готви се по персийски и арабски езици. Като доказателство за изключителната му начетеност и знания е фактът, че той става частен учител на сина на английския консул по английски език в Букурещ, докато се готви бунта. Благодарение на езиковите си знания, Раковски по време на Кримската война постъпва като тълмач (преводач) при главнокомандващия Дунавската армия Юмер паша. Въпреки високите служби (посочени по-горе), Раковски винаги мисли за пътя на освобождението и извършва дейности, които могат да костват живота му.

Важен етап в живота на Раковски е дългогодишният му емигрантски живот, прекъсван от престой в турски затвори и заплахи за смъртно наказание. Преследван за революционната си дейност и за журналистическите си критики към недъзите на Османската империя, той живее в Атина, Браила, Марсилия, Белград, Париж, Нови сад, Одеса. Достолепният българин се сближава с видни политици, дипломати, журналисти, търговци, все влиятелни хора. Навсякъде е посрещан с уважение. Виден одески българин пише:

„Ние, българите нямаме друг българин като Раковски“. Наричат го „най-великият българин“, съветват го да се пази, защото не може да бъде заместен от никого.

Правителствата на балканските държави го смятат за лидер на българите и се обръщат към него за изпълнение на техни държавни мисии.

През 1863 година сръбското правителство го изпраща на мисия в Атина, където Раковски се среща с много изтъкнати гръцки интелектуалци и с пътешественичките Ърби и Макензи. Тук той вижда ,,Великата идея“ да се създаде Византийска империя на мястото на Османската империя. След Атина посещава Цетина, където се среща с черногорския княз Никола.
След абдикацията на Александър Куза през 1866 година и избирането на Карл Хоенцолерн, има опасност Румъния да влезне във война с Османската империя, и по тази причина либералите Константин Росети и Йон Братиану се обръщат към Раковски като ръководител на емиграцията.

Българската революционна емиграция го признава за вожд на всички борци за народна свобода.
Публицистичната му дейност е много активна в Румъния, Сърбия и Русия. Там взема решение за открита борба „през пресата и сабята“.

Раковски през целия си живот е привърженик на идеята за борба чрез чети. Вярва, че подготвени отвън, ако са много на брой, могат да вдигнат народа за обща борба. Около него са Панайот Хитов, Филип Тотю, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Христо Македонски. Заедно подготвят привременен закон за организация с еднолично ръководство.

Раковски формира националноосвободителни идеи и първите опити за революционна организация в Югозападна България.
Особено място в нашата история има първата българска легия, формирана от него в Белград.
Книжовната дейност на Раковски има значителна роля за времето си. Поемата „Горски пътник“ е събитие за прогресивните българи. Той се проявява като смел бунтовен писател. Описва хайдутството, разобличава безчинствата на турците. Остро критикува чорбаджиите, които угнетяват бедните. Всеки стих призовава за борба срещу прогнилата феодална система на Османската империя и предателската роля на гръцките фанариоти.

Негово съчинение е „Неповинен българин“, в което описва престоя си в търновския затвор, където е заедно с баща си, оклеветени от котленски чорбаджии и преславския владика Порфирий.
Журналистическата дейност на Раковски е разностранна. Вестник „Дунавски лебед“ описва църковните борби на българите. Издава списание „Български старини“, вестник „Бранител“.

Раковски събира екземпляри от историята на Паисий Хилендарски и публикува части от нея. Той обнародва биографията на Софроний Врачански. Пише статии за Кирил и Методий, за дейността и значението на д-р Петър Берон, Васил Априлов, Никола Пиколо. През 1858 г. в Одеса Раковски написва „Асену Первому и син му Асену Второму“, която е издадена през 1860 г. в Белград. Професор Веселин Трайков пише, че Раковски използва около 80 източника и цитира Търновския надпис на Йоан Асен Втори на среднобългарски и също така Георги Акрополит. Самият Раковски споменава, че не трябва да му се доверяват напълно. За него историята трябва да се излага истинно, но също така и да повдига духа на българския народ. В своето ръководство „Показалец“ Раковски пише как да се издирят „най-старите черти на българското битие, език, народопоклонение, старо управление и славно прошествие“. Това етнографско съчинение получава висока оценка от един от най-големите етнографи Христо Вакарелски. Георги Раковски е първият, който призовава да се търсят хроники на османотурски език, да се превеждат и обнародват като източници. В едно писмо призовава да му се изпрати такава хроника. Той е първият, който призовава да се създаде османистиката у нас (по думите на проф. Веселин Трайков).

В едно свое писмо Георги Раковски пише, че „можем да се подиграваме на гърците, но те сега наблягат на просвещението си, за да догонят европейските народи“. По тази причина Раковски работи за създаването на български училища и взима дейно участие през 1859 г. в откриването на първата българска гимназия в Болград. Днес училището носи името на Георги Раковски.

Името на големия революционер-демократ влиза трайно в дипломатическите преписки по това време. В архивите на Турция, Гърция, Сърбия, Чехия, Австрия, на Ватикана и на Хилендарския манастир се намират податки с името на българина Раковски.
Преди смъртта си той пише: „Аз съм бил всякога българин и ще бъда не само до гроб такъв, но още после смъртта ще оставя завещание прах ми да ся не смеси с друга народност“. Желанието му е изпълнено. Костите му са пренесени в България и се пазят в саркофаг в родния му град Котел.

Делото на големия български родолюбец слага отпечатък на възгледите на десетки сънародници, които по-късно заемат челно място в политическия и духовен живот и борбите на българския народ. Неговото дело продължават и развиват Каравелов и Апостола. Вазов го овековечава в „Епопея на забравените“, а в съвременна България редица училища носят неговото име като пример за родолюбие, всеотдайност и преклонение към Делото му!