ЕДНА ДОБРА ДУМА ЗА СЛИВЕНСКИЯ ТРЕТИ МАРТ

Толкова много хора на площад „Хаджи Димитър“ в Сливен не бях виждал от оня ден през 1980 година, когато Сливен изпращаше митрополит Никодим.

На площада имаше хиляди покрусени хора.

И на Трети март тази година хората в центъра на Сливен бяха хиляди. Повечето обаче усмихнати, а някои дори възторжени. Знамената, малки и големи, нямаха чет. Имаше деца, родители, дядовци и баби.

Накратко – в Сливен стана празник. За което добра дума заслужават всички участници. На първо място онези няколко хиляди души, които дойдоха, без някой да ги е карал на сила. Които сами почувстваха силата на националния празник.

Добра дума заслужават авторите на идеята за шествието, изпълнено с много символика – от паметника на Хаджията по улицата на Раковски, до паметника на войводата Хитов.

Добра дума заслужават организаторите от Община Сливен, които успяха да стиковат почти отлично взаимодействието между различни институции и няколкостотин души, участващи в празничното шествие.

Добра дума заслужават и хората, почистили снега.

Добра дума и за официалните гости, никой от които не си позволи да бъде по дънки. Както се случи преди две седмици, при отбелязване годишнината от смъртта на Васил Левски….

Най-важното обаче е, че на Трети март в Сливен имаше дух. Имаше усещане за празник и единство, което толкова много ни липсва през последните години.

Затова ми се струва, че добрата дума днес е нужна. И нека се опитаме да загърбим дребнотемието. И да се гордеем с този сливенски Трети март.

Георги Мангинов