ЕДИН СЛИВЕНСКИ МЕЧТАТЕЛ НА 94

Един живот без мечта не може. Всяка постигната мечта дава криле за следващата. А с крилете човек може да лети на високо. Думите са на Стоян Симеонов, който тази година навърши 94 години и подкара 95-тата. Наскоро този уникален мъж от Сливен написа и издаде книгата „Един (не)обикновен живот“, в която събира своя жизнен път.

След като прочетох интересната книга, се срещам със Стоян Симеонов пред Стария бряст. Докато го слушам, си мисля как да извлека същността, най-важното за този невероятен човек, чийто живот може да стане сценарий за филм.

Може би същността на Стоян Симеонов се крие в онова 15-годишно момче, дошло в Града под Сините камъни от сливенското село Драгоданово. Проводено от своя баща да стане текстилен майстор, за да работи под покрив. По онова време, веднага след 1944 година, Текстилното училище в Сливен е единствено по рода си на Балканите. То е приемало годишно 30 ученици, а кандидатите са били близо 1000. Стоян влиза пети по успех и през всички години е отличник. Учителите му, завършили текстилно инженерство в Германия и Франция, го дават за пример. Ученикът е изключително любознателен и твърдо следва мечтата си – един ден да стане преподавател.

А, вероятно есенцията за Стоян Симеонов е фактът, че той успява да стане един от най-добрите текстилци в България. Още във втори курс на Текстилното училище прави първата си рационализация. По-късно създава първия български механичен жакардов стан – едно безспорно постижение в българската текстилна индустрия. Подобни станове Стоян Симеонов е поканен да създаде и пусне в експлоатация на много места в България. Ръководената от него бригада получава най-високото признание в държавата.

Може би най-важното за автора на книгата е свързано с неговия духовен живот като участник в различни танцови и театрални състави. Още като ученик Стоян Симеонов създава танцов състав към Окръжните профсъюзи. Участва много пъти в спектакли на сливенската опера, Драматичния театър и читалище „Зора“. Като балетист го канят да живее в София и да стане част от Народната опера с всички привилегии за времето си – квартира в столицата, висока заплата и отлагане на казармата. Стоян Симеонов еднакво добре играе народни танци, валсове и танга. Всъщност точно танците го спасяват и от най-голямото му премеждие в живота. След завършване на Текстилното училище, Стоян е приет да учи висше образование. Телеграмата за това отива на постоянния му адрес в село Драгоданово, където тогавашната управа недолюбва Стоян и баща му. Телеграмата е скрита и отличникът не успява да се запише в срок. Не помага и жалбата до министър председателя Вълко Червенков. Разбрали за нея,  властниците от Драгоданово правят досието на Стоян Симеонов възможно най- черното. И целта е постигната – вместо да стане студент, отличникът влиза за три години в казармата, но не къде да е, а в Трудова повинност. Попада в уранова мина и след няколко месеци работа получава тежка контузия. Помагат му да оцелее близки приятели и …. танците.  Началниците му разбират, че е отличен танцьор и година по-късно го изпращат в Ансамбъла на този род войски, откъдето е тръгнала творческата кариера на легенди като Георги Парцалев и Леа Иванова.

Възможно е истинската същност на Стоян Симеонов да е учителството, за което мечтае от дете. Междувременно той завършва Института за учители по практика и икономика във ВИИ „Карл Маркс“ – София (сега УНСС). Следват прекрасни години като преподавател в Текстилния техникум и Икономическия техникум в Сливен, където Стоян Симеонов става любим учител за своите ученици и добър колега.

Дали пък най-важното в живота на този удивителен човек не са годините му като бизнесмен? И тогава – веднага след 1990 година, когато вече е навършил 60 години и излязъл в пенсия, той постига сериозни резултати в частното  предприемачество. Създава фирма за производство на електрически уреди за отопление, които намират добър прием в цялата страна и на Балканите. Естествено, първата му задача е да направи текстилно производство, за да използва своя натрупан опит в бранша. Навсякъде Стоян Симеонов проявява изобретателност, находчивост и коректност. Сигурно затова през годините е създал истински приятелства с хора, на които може да разчита.

А, може би най-важното за автора на книгата „Един (не)обикновен живот“ се крие в неговото здраво семейство и любовта му към съпругата, двете дъщери и внуците. Той признава, че не може без вкусните гозби на жена си Ганка и се гордее с успехите  на своите деца и внуци.

Преди по-малко от седмица Стоян Симеонов се раздели със своята кола. Карал си я до последно  без проблеми и произшествия. Тя го слушала и той я слушал, но приел съветите от семейството да спре да шофира. И до днес танцьорът ходи на театър, опера и фолклорни спектакли. И в Сливен, и в София. Денят му започва с упражнения и танци. Сам поправя всичко в семейното жилище, а майстор вика в краен случай.

И продължава да мечтае. Един мечтател от Сливен, чиито мечти се сбъдват. Това май е най-точното определение за Стоян Симеонов.

Георги Мангинов