СЛИВНАЛИЯТА ЕВГЕНИ БАЛЕВ, НОВИЯТ ШЕФ НА КОЛОЕЗДЕНЕТО В БЪЛГАРИЯ: ИСКАМ ДА ВЪРНЕМ БЛЯСЪКА НА ОБИКОЛКАТА И ИНТЕРЕСА КЪМ СПОРТА НИ

Евгени Балев е новият шеф на българското колоездене, след като бе избран за председател на федерацията в началото на лятото. 48-годишният сливналия е дългогодишен състезател, участник в 20 издания на Обиколката на България, както и на Олимпийските игри в Пекин 2008 като един от двамата ни представители в шосейното колоездене.

Първата му сериозна задача е организирането на 71-вото издание на Обиколката на България (стартира на 24 август) – състезание с огромна история, което през тази година отбелязва точно 100 лета от появата си на картата на спорта ни.

Естествено, че тази Обиколка е по-специална.

От скоро сте председател на федерацията по колоездене. Как и защо се захванахте? Знаем каква е вашата история като състезател, но кажете малко повече за мотивацията.

Председател съм на федерацията от два месеца. Структурата е такава, че Общото събрание избира Управителен съвет, а той избира председател. Аз бях избран от седемчленния състав на Управителния съвет.

За кариерата ми като състезател – от 11-годишен станах колоездач, не съм се занимавал с никакъв друг спорт. 37 години го практикувах, сега все още карам, но вече не участвам в състезания. Последното ми такова беше преди две години.

Имам зад гърба си двадесет Обиколки на България, победител съм през 2007-ма година. Участвал съм на световни и европейски първенства, както и на Олимпийските игри в Пекин 2008. Целият ми живот мина в този спорт.

Казано иначе – колоезденето за мен е начин на живот.

Каква ситуация заварвате? Колоезденето набира огромна популярност в световен мащаб, може би сред водещите спортове по този показател. Къде сме ние?

За съжаление, у нас не е достатъчно популярно. През годините се позагуби интересът към него. А в миналото не бе така. Когато аз се запалвах по този спорт нещата бяха различни. Хората от моето поколение помнят как чакахме да гледаме репортажите от Пробега на мира и други състезания, които се отразяваха и гледаха.

Имахме звезди, колоездачи на много високо ниво. Като започнем от Петър Петров, Ненчо Стайков, Павел Шуманов, Ненчо Христов, Илия Кръстев… Имали сме личности, които са били фактор в световното колоездене.

В наши дни популярността не е на ниво и това трябва да бъде променено. В Европа в момента след футбола като популярност и гледаемост идват колоезденето и тенисът. Дори мисля, че нашият спорт е най-гледан след футбола.

Искаме да променим нещата у нас. Колоезденето е невероятен спорт не само за високи постижения, но и за здраве, за удоволствие…

Краткосрочните цели изглеждат ясни. Задава се една по-специална Обиколка на България, която отбелязва 100-годишнина от първото такова състезание у нас.

Обиколката на България е голямо състезание. Това е надпревара с огромни традиции, защото – колко състедания у нас имат стогодишна история? И ние във федерацията сме си поставили за цел това да бъде използвано, да бъде разработено като продукт, като еталон за популяризиране на колоезденето.

Това трябва да е лицето на нашия спорт. То се е съхранило в годините, въпреки че е позагубило популярност. Искаме да възстановим Обиколката и да я покажем в пълния блясък. Тя е на сто години. Естествено, че съм пристрастен, но – наистина това е „старата дама“ на спорта ни. И е редно тя да има значимо място в календара и спортния живот на България.

Искам да благодаря на всички общини, през които минава Обиколката тази година. Навсякъде всички ни помагат, вратите ни се отварят и общото желание е нещата да станат по най-добрия начин. Имахме кратко време за организация, в последния момент се правеше маршрут. Имахме много разговори с кметове и общини, и успяхме. Искам да благодаря и на спонсорите ни. Заедно успяхме.

Аз, като участник в 20 състезания от Обиколката на България и още толкова в турове на съседните ни страни, имам поглед върху това какво се иска за едно добро състезание. Сега много хора ми казват – личи си почерка ти при избора на маршрута, което приемам като комплимент. Не знам дали е най-добрият възможен, но исках да имаме всичко – етапите да са такива, че да има интрига до последния момент.

Изключително тежък е маршрутът. Имаме четири преминавания на Балкана, още в първия ден имаме изкачване на Беклемето, след това Троян – Казанлък през Шипка. После имаме един изключително дълъг и ветровит етап Казанлък – Бургас. На следващия ден е „черешката на тортата“ с Приморско – Сливен. Дълъг, ветровит, сложен етап. В края му има изкачвания на Карандила и Българка, големите височини преди финала в Сливен.

И това не е всичко. На следващия ден пак преминаваме Шипка, но от другата страна, за да дойде финалът на Обиколката в Габрово.

Идеята е да се запази интригата, а не да има един труден и дълъг етап, в който един силен отбор да направи необходимата разлика и да стане безинтересно.

А какви са дългосрочните планове? Гледате ли и към евентуално българско участие на Олимпийските игри през 2028 г. в Лос Анджелис?

Като състезател аз имах квота през 2008-а за Пекин и знам колко трудно се взима тази квота. Събират се точки от най-различни състезания, като UCI – световният колоездачен съюз, е изготвил ранкинга и системата за точкуване. Ако имаме точки за една квота ще е добре. Надявам се да имаме и за повече.

Последният ни участник е Стефан Христов в Рио 2016, преди това в Лондон 2012 имахме две квоти. В Пекин също бяхме двама, а в Атина 2004 имахме един… Но в последните две Олимпийски игри нямаме такива.

Моята амбиция и на всички във федерацията е да направим всичко възможно да имаме поне една квота за Лос Анджелис 2028.

Възможно ли е да видим българин в някой от големите професионални отбори, който да кара на някоя от най-престижните Обиколки – „Тур дьо Франс“, „Джиро“ или „Вуелта“? Доколко е постижимо и реално това?

Всичко е постижимо. С подкрепата на федерацията и развитието на младите таланти по нашата програма, напълно постижимо е. Имаме няколко човека, които са млади и с потенциал.

Искаме да им помогнем да си намерят и да влязат в отбор, който участва на големите обиколки.

Да, възможно е и една от целите ни. И преди сме имали такива състезатели. Припомням, че Ники Михайлов участва на „Джирото“ (Обиколката на Италия – б.р.), а Данаил Петров – на „Вуелта“ (Обиколката на Испания – б.р.). Това са две от трите най-големи обиколки. Имаме и в момента няколко добри състезатели, а се надявам да излизат и нови, млади такива.

И ще търсим начин да им помогнем за включването в отбор, който участва на Гран тура, където са най-големите професионални състезания.

dir.bg