ДОЦЕНТЪТ ВИЗИОНЕР ОТ ЧЕРВЕНАТА ЛИСТА В СЛИВЕН

На България са нужни умни хора, визионери. Визионер означава не да знаеш всичко, но да можеш да чуеш, да вместиш цялата комплексна информация и да започнеш на база на нея да формулираш някаква идея, по която ще тръгнем да се движим. Думите са на доцент Петко Цанков, който е №6 в листата на коалиция „БСП-обединена левица“ в Сливен.

65-годишният доц. Петко Цанков е преподавател в Тракийския университет, Филиал Ямбол. Близо 28 години е бил преподавател във филиала на Техническия университет в Сливен. Завършил е Реална гимназия в Елхово и става инженер по хидромашини и средства за автоматизация в някогашния Ворошиловград в бившия Съветски съюз, днес  гр. Луганск в Украйна. Случващото се там днес оказва силно влияние върху доц. Цанков.

След завръщането си в България, той се установява в Сливен, където работи в Института по металорежещи машини и някогашния Комсомол. В началото на прехода печели конкурс и става преподавател. Днес доц. Цанков е водещ специалист в областта на хидравликата, механика на флуидите, климатизация на въздуха, вентилация, хидравлични машини, газоснабдяване и ВЕИ.

Гордее се със своето семейство. Чувства се уютно в компанията на своята съпруга Жанета Цанкова, която е учителка по литература. Особено е щастлив, когато в Сливен гостува неговата дъщеря Гергана с внука им Михаил и зетя Ангел, които живеят в Пловдив. Доцентът не крие, че е привързан към семейството си. Гордее се с добрите си приятели, като Ана Колева и доц. Динко Стефанов – хора, с които винаги се чувства приятно.

Доц. Цанков е дългогодишен член на БСП, а по-късно се присъединява към АБВ. „За съжаление, на определен етап БСП направи груби грешки, които се отразиха много върху морала на хората. Не можах да допусна, че можеш да гониш от партията истински социални хора. Да изгониш Иван Славов, Наско Делибалтов. Това са ненормални събития. Това ме накара тогава да напусна партията, но винаги съм бил за обединение на левите сили. Лявата идея е идея за справедливост, съпричастност и солидарност. Тя е обединяваща. Тя не е на един човек и не можеш да разделяш с нея. Тя е колективна идея. За мен един от големите ни народопсихолози, какъвто е Иван Хаджийски, е дълбоко в себе си социалист. България трябва да стане богата и щастлива, но за всички, твърди Иван Хаджийски“, припомня научният работник. Според него в днешната червена листа в Сливен е трябвало да бъдат и хора, които по една или друга причина са напуснали партията, като Мариета Петкова, Минчо Афузов, Васил Петров и др. „За мен това е болка“, споделя Петко Цанков.

Днес той мечтае българите да станат силни на съдържанието, а не на формата, както е в момента. „Ние по формата сме перфекционисти, дори футболът, който снощи гледахме е показателен, че ние сме силни на формата. По форма спазваме европейските норми в земеделието, а по съдържание имаме виртуални животни. Пазарна икономика, а едновременно с това някой ти диктува цените. Днес животновъдите страдат от това, че някой им ограничава изкупните цени. Това не е пазар. Мечтая за това някои постановки в лявата политика да бъдат по-ясни и категорични. Например ясно и категорично да кажем – 10% данък доход е вече отживелица, трябва да го махнем и да въведем прогресивното подоходно облагане. Принципът „парите следват ученика, студента, пациента“ е търговски принцип. Това доведе до възпроизвеждане на неграмотни ученици, защото нямаме изгода да намалим паралелката. В здравеопазването това доведе до точене на Здравната каса.

Дори и в свободното си време доцентът чете професионална литература. Обича да променя това, което преподава. Излиза на туризъм с приятели, често ходи на симфонични концерти и театри със своята съпруга. Със своите приятели Ана Колева и доц. Динко Стефанов той свързва Сливен с Бесарабия. Тримата имат зад гърба си няколко мероприятия – конкурси за есе, екскурзии на децата победители от Болград в България и обратно. Петко Цанков с умиление си спомня просълзените очи на българските деца, когато са влизали в селските училища на Бесарабия. За него това е нещото, което е ценно и важно в живота.

Георги Мангинов