ДОРА КУРШУМОВА ПРЕДСТАВИ НОВАТА СИ КНИГА „КОТЛЕНСКИТЕ КИЛИМИ – ПО-СИЛНИ ОТ ВРЕМЕТО” В МУЗЕЯ НА ТЕКСТИЛНАТА ИНДУСТРИЯ

Килимарството е изкуство, което трябва да бъде запазено живо, а хората, които притежават в наследство ръчно тъкани килими трябва да разберат, че те са богатство. Това каза в интервю за БТА Дора Куршумова, автор на книгата „Котленските килими – по-силни от времето”. Книгата бе представена днес пред читалищни дейци и гости в Музея на текстилната индустрия в Сливен. С това събитие културната институция се включва в Европейските дни на наследството 2022 .

Книгата е богато илюстрирано издание, голям формат със снимки на автентични котленски килими, схеми за тъкане на различни модели, на моменти от живота на тъкачките и др. В близо 200 страници Дора Куршумова споделя своите търсения и проучвания, които са резултат от изследване на автентични образци, живи срещи с килимарки, издирване на документални източници и др. За първи път са включени рецепти за багрене на тъкани с естествени багрила от различни села в района. Описани са модели, мотиви, композиции, процесите, свързани с тъкането, обучението на килимарките и др.

„В книгата успях да включа много от нещата, които смятам, че трябва да достигнат до нашите съвременници и по някакъв начин да успея да запазя това изкуство живо, защото то си отива, каза Куршумова. Килимарството е много трудоемко, а в този наш модерен век на никого не му се прави нещо бавно, което ще стане след три месеца, колкото например е нужно за изтъкаването на един голям килим. Да осъзнаят хората, които имат в къщите си килими като наследство, чеиз или дар, какво ценно богатство имат и да ги пазят, за да стигнат до следващите поколения. Това текстилно богатство на нашия район трябва да продължава да ни напомня какви славни моменти за индустрията е имало в нашия край.“

Почти всички котленски жени са се занимавали с тъкане и това е било част от техния бит, разказа авторката. Всяко момиче от малко е знаело, че около него тъкат и много по-лесно затъкава и се влюбва в тази професия, която е достойна за женска обич и предизвикателство за творчество и фантазия. Всяка добра и работлива мома е трябвало да се погрижи и изтъче килим за чеиза си. Той е бил най-голямата ценност, която родителите й са давали при нейното задомяване. По-заможните са подготвяли килими за дъщерите си още при тяхната ранна възраст, за да им бъдат готови, когато поотраснат и станат за женене. Характерно за тъкането на най-старите килими, че са изработвани без модели и без да са се учили да рисуват. Старите котленски килими учудват със изяществото си и хармонията на цветовете. Може би поради тези причини във всяка къща, още при строежа, обособявали място за поне един килимарски стан. Дъщерите помагали при обработката на вълната от най-ранна възраст.

В книгата е разказана интересната история на котленския килим и проследява началото от най-стария открит датиран килим от 1808 г., следващите килимни модели и какво се случва след като домашното тъкачество преминава в момент, когато котленският килим се превръща в продукт, който представя България на международни форуми, панаири и т.н. В ранните години има голям износ за Америка, от 1929, 1936 година. Предприятието „Котленски край“ се доказва в годините като крепост на котленския килим, има времена, когато там са работили над 1000 тъкачки.

Като интересен факт, открит в импровизираното й пътешествие в миналото и историята на котленския килим, Куршумова посочи, че наследниците на капиталистическите фабрики на Христо Балабанов и братя Бояджиеви не осъзнават какво наследство имат. Братя Бояджиеви имат много наследници, при които са се запазили килими. „Стигнала съм до почти всички живи наследници, продължавам да се срещам с тях и да получавам изненади, за да сглобя многообразието и славата на тази фабрика, която е представяла България в международни панаири, посочи тя. Христо Балабанов още през 1890 успява да организира много добро производство, а в книгата има снимки на големия (6 на 8 метра) килим, спечелил награда.“

Крушумова разказва, че в проучванията си е срещнала интересни хора, сред които председателката на кооперацията „Котленски край“ Анка Точева, която и досега продължава да тъче всеки ден, въпреки че е почти на 80 години. Справя се, както когато е била млада – с усмивка и бързина на пръстите, разказва авторката на книгата.

Дора Куршумова планира ново проучване и книга за котленските килими, като този път предизвикателството ще бъдат датираните килими. Тя е намерила повече от 110 килима на над сто години, в домове и музеи. Датираните килими носят в себе си личната история на килимарките, които са ги тъкали, на собствениците, за които са предназначени, на времето, в което са създадени. Попаднах на куриозен случай в музей, където бяха прегънали килима точно откъм датата и надписи, което всъщност е най-интересното, посочи тя.

На котленските килими и в частност на мотива „Къдряви звезди“ Дора Куршумова посвети и изложба, която бе открита вчера в сливенската галерия „Седем“. „Къдряви звезди“ е модел килими, който безспорно е от котленската килимарска школа. Съществуват над 25 вида с тези мотиви, като всяка котленка навремето е интерпретирала модела и е направила своя модификация, разказа Куршумова. Старокотленските килими са били тъкани без схема, като мотивът къдряви звезди се е наложил преди 200 години в котленската килимарска школа. Вариации на къдрявите звезди, изработени с техниката батик, са показани на над 30 картини от изложбата.