ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ОТ РЕДКИ И ЦЕННИ ИЗДАНИЯ, ПРЕДСТАВЯЩА НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ Е ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН
май 22, 2020 521 Прегледи

ДОКУМЕНТАЛНА ИЗЛОЖБА ОТ РЕДКИ И ЦЕННИ ИЗДАНИЯ, ПРЕДСТАВЯЩА НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ ОТ РАЗВИТИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА КНИЖОВНОСТ Е ОТКРИТА В РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „САВА ДОБРОПЛОДНИ”-СЛИВЕН

На 24 май честваме Деня на славянската просвета и култура  –  празник, какъвто нямат другите народи по света – празник на писмеността, просветата, културата. Празник на духовното извисяване, на стремежа към усъвършенстване чрез постиженията на науката и културата. На този ден  отдаваме почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост. Буквите, създадени от Кирил и Методий, преводите, които правят на най-важните богослужебни книги, защитата на правото на всеки народ да слави Бога на своя език, са от историческа значимост не само за формиране на българския народ и за неговия просперитет, то и за всички славянски народи, защото служат на великата общочовешка идея за равенство на всички в духовната област.

В навечерието на този най-светъл български национален празник, в централното фоайе на Регионална библиотека „Сава Доброплодни”- Сливен е открита документална изложба  включваща над 120 ценни издания от нейните фондове, чрез които се проследяват най-важните моменти в развитието на българската книжовност от създаването на славянската писменост от светите братя Кирил и Методий през 855г. и разпространението й сред славянските народи, през книжовното дело на техните ученици и развитието й през вековете до наши дни.

Значително място в изложбата е отделено на издания разкриващи по-важни събития в живота на Кирил и Методий. Представена е най-старата българска азбука – глаголицата, създадена около 855г. от Константин-Кирил Философ, с която се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на двамата братя, които превеждат от гръцки на старобългарски език най-необходимите богослужебни книги за популяризиране на християнството и така полагат основите на старобългарския литературен език. Представени са и издания разкриващи дейността на техните ученици Климент, Наум, Ангеларий, Горазд и Сава, които, идвайки в България, намират подкрепа за своето дело от българския цар Борис I, създават Охридската и Преславската книжовни школи и в резултат на просветната им и книжовна дейност България става основен център на славянската писменост.  Учениците на Кирил и Методий създават по-лесни за изписване букви и тази азбука била наречена кирилица в чест на Кирил. В изложбата са експонирани материали, представящи фрагменти от книги писани на глаголица и кирилица и в по-късните векове.

В изложбата са включени и редки и ценни документи, в които е отразена и оценката през вековете на великото дело на двамата братя и на техните следовници. Посетителите могат да видят уникално фототипно издание на прочутата „Хронография” на Константин Манасий, съвместно издание на гръцкото издателство „Милитос” и Ватиканската апостолическа библиотека,  написана в мерена реч, на гръцки език, през 12 век, първият исторически текст, преведен на славянски език и днес важен източник за историята на българския народ от появата му на Балканския полуостров, покръстването на българите, книжовността, развитието на България като силна държава и борбата й да се разшири в райони, които са принадлежали на Византийската империя.  Интерес представлява и уникалното библиофилско фототипно издание на „Царството на славяните” от  Мавро Орбини, оригинала на която е отпечатан през 1601г. в град Пезаро на италиански език и оригиналното й заглавие, в духа на тогавашните традиции, е „Царството на славяните, днес неправилно наричани скиавони (т.е. роби). История от дон Мавро Орбини от Рагуза, абат от Млетския орден, в която се вижда произходът на почти всички народи, говорещи славянски език, с многото и различни войни, които те са водили в Европа, Азия и Африка, напредъкът на техните царства, древната им религия и времето на покръстването им в християнска вяра. И преди всичко се виждат успехите на царете, които някога са властвали в Далмация, Хърватско, Босна, Сърбия, Рашка и България.“ Най-голямо възхищение заслужава внушението на Орбини, че сърцевината на славянското единство е общото славянско писмо. Дадени са в образци двете славянски азбуки – глаголическата и кирилската, както и наименования на буквите. Тази публикация тогава изиграва ролята на учебник по славянска грамотност. Интересното за тази книга е, че тя получава голямо разпространение и много преводи като през 1722г. книгата е преведена на руски език и отпечатана в Петербург с благословията на император Петър Велики. Именно на руски език през 1761г. я прочита и първият национален български историк – йеромонах Паисий Хилендарски и я ползва като изворов материал при написване на „История славянобългарска”.

Сред експонатите на изложбата може да се види и уникално фототипно издание на първата печатна книга на ново6ългарски език – „Абагар”, издадена през 1651г. от бъдещия католически епископ Филип Станиславов. Изданието съдържа апокрифни молитви и разкази с религиозен характер в разрез с католическите догми. В езика на „Абагар” се вмъкват някои новобългарски елементи. Книгата била предназначена да се носи като амулет „наместо силни мощи”, във вид на свитък, навит около кръста или около лявата ръка. В края е поместено послесловието на автора, който се нарича “епископ на Велика България”.

В изложбата са включени различни издания на „История славянобългарска” на Паисий Хилендарски,  „Житие и страдания грешного Софрония” , „Мати Болгария” на Неофит Бозвели. Специално място е отделено на възрожденската книжнина като са представени ценни старопечатни издания от фонда на библиотеката, между които: „Буквар с различни поучения” /1824/ на Петър Берон; „Балгарскитъ кншжницы или на кое словенско племе собственно принадлежи кирилловската азбука?”/1841/ на Васил Априлов;  „Писменик“ /1853/ и  „Пространний буквар за децата, или взаимоучителни таблици“/1860/ на Сава Доброплодни; „Грамматика за новобългарскыя езыкъ”/1868/ на Ив.Момчилов,  „Практично приготовление. Граматиката въ основните училища” на Г.Миркович, „Грамматический способъ за изучаване 10-тъ части на ръчта по нагледенъ кроежъ /приближително/” на Д. Кавалджиев;.”Изгубена Станка”/1867/ на Р.Блъсков, религиозни издания  и др. Показани са  и старопечатни периодични издания.

В последния раздел на изложбата са представени монографични изследвания за значението на делото на Кирил и Методий през вековете, както и издания, чрез които се изразява почитта и преклонението пред тяхното дело днес, между които и Химн на св.св.Кирил и Методий преведен на 21 езика.

Изложбата може да бъде посетена до 30.05.2020г.

Предишна ОТЕЦ ЕВГЕНИЙ ЯНАКИЕВ: ВСЕ ПОВЕЧЕ ХОРА ТЪРСЯТ ПОМОЩ ОТ ЦЪРКВАТА, ЗАРАДИ ТРЕВОГИ И СТРАХ ОТ ЗАБОЛЯВАНЕ
Следваща ИНФУЗИОННИ РАЗТВОРИ ЗА 8000 ЛЕВА ДАРИ "БИОФАРМ ИНЖЕНЕРИНГ" АД НА ОБЛАСТНАТА БОЛНИЦА НА СЛИВЕН

За автора

Може да харесате още

Новини Сливен

ДВЕ СЧУПЕНИ КОЛИ СЛЕД ЗАВЪРТАНЕ НА МАГИСТРАЛАТА

На 23 декември, в 22,35 часа, е получено съобщение за настъпило пътно произшествие  на АМ“Тракия“, километър 230 в посока град София. Лек автомобил  „БМВ“, управляван от водач на 37 години

Новини Сливен

7 ВЪЗПИТАНИЦИ НА БАЛЕТНА ШКОЛА „ПЕТИПА“ – СЛИВЕН СЕ ВЪРНАХА С 6 МЕДАЛА И 1 КУПА ОТ МЕЖДУНАРОДЕН ТАНЦОВ КОНКУРС В СЪРБИЯ

Сливенската балетна школа „ПетиПа“ участва в международен танцов конкурс в Сърбия-Jagodina Open 2019 -15,16 юни. Първи такъв за балетната школа. В конкурса взеха участие 7 деца, които участваха в сола,

Новини Сливен

ДИСКУСИЯ, ПОСВЕТЕНА НА ПРОБЛЕМА С АГРЕСИЯТА, СЕ ПРОВЕДЕ С РОДИТЕЛИ В ОБЩНОСТНИЯ ЦЕНТЪР В СЛИВЕН

В Общностен център-Сливен се проведе дискусия с родители на тема: „Агресията. Родителски умения за справяне”. Срещата премина с отворени въпроси, анкети и игри с родителите. Общностен център-Сливен кани всички родители