ДОБРОСЛАВ ИВАНОВ: СЛИВЕН Е МОЯТ ГРАД

Уважаеми избиратели в областите Сливен и Бургас, драги приятели и съратници, не ми е детска мечта да бъда депутат.

Аз съм български националист и действам като такъв през всичките си що-годе разумни години.

Единият ми дядо е бил царски офицер, а другият комунист, свързан с Яне Сандански. Дядо Славе умря в Сапарева баня като глухия Славе, пребит 1923 година и забичен в девета глуха от „другарите си“, които взеха голяма част от земите му. Дядо не искаше да влиза поп в къщата му, но през оградата на тогава селската църква ми показваше гроба на баща му, ктитор на същата тази църква в Сапарева баня с един голям паметник- кръст. Този гроб вече е заличен от местните попове, които засадиха отгоре му домати. Баща ми Иван бе търновец, който се гордееше с родството със Стефан Стамболов и дядо си, учил градинарство в Одеса и въвел механизацията в земеделието в Делиормана, много преди прословутия 9 септември. Татко млад се преместил в София, за да учи в ЖП училище, беше почетен железничар, през годините на ръководни длъжности. Беше библиоман, във всяка стая в къщи беше пълно с книги. Повечето съм ги изчел. Казваше ми татко Иван „с политика да не се занимаваш!“ Е, не го послушах… Мама Лили беше висш банков чиновник и перфектна домакиня като баба Райна.

На млади години бях луда глава. В техникум „А. С. Попов“ преди 12 клас бях с незадоволително поведение, разревавах класния и учители, бойкотирахме комсомолска бригада. Военната си служба отбих достойно и без заспиване на пост  С отличие завърших школата за радиомеханици край пловдивското село Крумово и после служих като свързочник в радиопредавателен център в най-голямата база на ВВС в България – авиогарнизон Толбухин (после авиобаза Добрич, отдавна закрита). В Софийския университет, където учех Българска филология бях неформал. И бях следен от Държавна сигурност. Два пъти се опитваха да ме вербуват безрезултатно – един път преди казармата и един път в университета.

Един ден моята приятелка тогава – сливналийката Пепа Таракчиева, (родственица на славния летец Продан Таракчиев, бомбардирал Одрин), която после стана моя съпруга, Бог да я прости, ми каза: защо не влезеш във ВМРО? Не бях готов тогава. Убеди ме Василен Васевски, художник, писател и публицист, отдавна живеещ в Чикаго, с който работим съвместно през годините на ползу роду. После лидерът унищожи растящата енергия на тази организация и много хора напуснахме.

Работих като журналист в няколко радиостанции в Сливен – за кратко в БИМАКО, в Омега (тогава лидер в Югоизточния регион), местния клон на радио Експрес, сайта Агенция Сливен, местния клон на Дарик радио, Общинско радио и една софийска радиостанция, за която не искам да си спомням. Бях дописник на много вестници. И до днес пускам информация в телевизията с грижа за България – СКАТ. Днес съм собственик, управител и главен редактор на информационната платформа „Звънар“. Станах свидетел на унищожаването на журналистическата професия, както много неща у нас.

Понастоящем съм зам. председател на партия Консервативна България – част от политическия съюз Синя България.

Женен съм и имам две прекрасни дъщери, които много ме радват.

На тези, които периодично ми натякват, че не съм сливналия, ще кажа: аз съм тук вече 32 години и това е МОЯТ ГРАД! Градил съм тук паметници и ще продължавам да го правя, спирал съм вредни намерения, помагал съм на много хора, друг е въпросът колко от тях помнят.

Ако сте повярвали – № 3 за СИНЯ БЪЛГАРИЯ в бюлетината и на машината с преференция 102 за 21 МИР Сливен и 113 за 2 МИР Бургас.

България над всичко!