ДНЕС Е БЪДНИ ВЕЧЕР

Бъдни вечер е един от най-важните семейни празници. Той е посветен на дома, огнището, но и на умрелите предци-родственици, които също се считат за част от семейството. Чества се винаги на 24 декември ден преди святата и тиха Коледна нощ.

Денят завършва с празнична постна вечеря, свързана в езическата епоха с раждането на новото Слънце и новата астрономична година.

Според библейското предание, на Бъдни вечер започват родилните мъки на Дева Мария. Тази вечер е начало на празненството, възславящо Христовото рождение.

По стара традиция, преди да се нареди празничната трапеза на Бъдни вечер, стопанинът на къщата запалва специален пън в огнището, наречен бъдник.

Отначало разбърква с него огъня, наричайки: „Колкото искрици, толко пиленца, шиленца, теленца, дечица в тоя дом!“ После поставя тънкия край на дръвчето в огъня; там то остава да тлее цялата нощ и да поддържа огъня жив. Дървото е крушово, дъбово или буково. В предварително издълбана в него дупка се сипва червено вино, тамян и зехтин за берекет. Преди да се сложи в огъня, се запечатва с пчелен восък. Така приготвен коледният бъдник, наричан още коледник или прекладник, се смята за миросан и осветен и вече може да бъде принесен в жертва на божествата. Този обичай е отглас от стари славянски вярвания по нашите земи. По искрите от огъня пък се гадае каква ще е годината. Колкото повече са те, толкова по-богата ще е реколтата, кравите по-млечни, а прасетата – по-тлъсти.

Празничната трапеза включва обреден хляб, наречен „Боговица“, „Богова пита“, „Божичник“, „вечерник“, „светец“ или „харман“. Той е замесен с „мълчана вода“ от момата или от млада булка, като брашното е пресято през три сита. От тесто върху хляба се оформят изображения на нивата и домашните животни. Освен този хляб, момата носи и „вит-превит кравай“, който е предназначен за коледарите. В някои краища на България в питата се поставят късмети – паричка – символ на богатството, клечката – е овошките, бобчето – е градината, копчето е домакинството.

Върху трапезата се нареждат нечетен брой ястия – 7, 9 или 11. Сред тях са пълнени чушки с ориз, постни сърми, боб, леща, варено жито, баница с праз – зелник, туршии, мед, ошав, орехи. Според традицията, колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. При избора на орех също може да се гадае за годината.

Вечерята започва с прекадяването на трапезата, стаите, оборите и градината, за да се прогонят злите духове. След четене на молитвата, най-възрастният стопанин разчупва питата с парата и първото парче от нея се оставя пред иконата за Бога, второто е за къщата, а останалите се разпределят на всеки член от семейството. Вярва се, че на когото се падне парата, той ще има най-голям късмет през годината.

Обичаят повелява по време на яденето да не се става. Трапезата не се прибира през нощта, защото се вярва, че починалите идват да вечерят и да се погрижат за благополучието на живите.

Под трапезата стопанката слага слама, която се асоциира със сламата в яслата на новородения Христос.

Тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече. Не се изхвърля и пепелта от бъдника. Обикновено стопаните я пръскат в нивите и лозята – за плодородие. От нея слагат и в семето за посев. С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Днешната коледна елха замества бъдника – пън от плодовито дърво, който горял цяла нощ на 24 срещу 25 декември в огнището, за да се помогне на раждането на новото слънце, на новия Бог, да му даде енергия и светлина.

Елхата със запалените свещи символизира този обред. Основните цветове на украсата й са червено, жълто, златно – цветовете на слънцето и на огъня, а запалените свещи са като искрици от горящия бъдник. На Бъдни вечер завършват и дългите 40-дневни коледни пости.