ДИМИТЪР СЯРОВ: ШАНСЪТ Е НА НАША СТРАНА!

Кой от нас няма роднини, приятели, съученици, съседи, съграждани в чужбина? Въпросът е реторичен. Тяхното отсъствие е част от картината на обезлюдяването и застаряването на България.

Констатация.

Някои от тях се завръщат у дома, но често, за да заминат отново, разочаровани от общата ситуация на лошо управление.

Тъжно наблюдение.

Свободното движение на хора е предимство и шанс за младите хора да учат, да работят, да живеят в други страни в ЕС. И не само.

Нали това е мечтаното от поколенията, живели в „лагера“, право на избор.

Свикнахме да празнуваме личните си празници, Коледа и Великден, Нова година, в онлайн семейна или приятелска среда. Живеем и умираме, поддържайки фамилните си връзки онлайн.

Непримирителен извод.

Какво би се случило, ако тези близо милион млади жени и мъже, които сега са извън България, се женят, раждат и отглеждат децата си в родните си места, в родината си.

Примамливо изглежда.

Как би се получило това. Възможно е, ако като общество и държава направим това движение да стане двупосочно –заминаването и завръщането, установяването тук или там, да е наистина въпрос само на личен избор. А не на обстоятелства извън нас.

Казвано е много пъти, нямам претенции за откривателство – когато тук стане като там.

Няма как да стане от само себе си. Общата промяна задължително следва да включва поне две мерки:

Първо – създаване на министерство на политиките за българите в чужбина – по аналогия на комисията със същото наименование, която беше формирана в 46 НС.

И второ – в рамките на това проактивно министерство да бъде създадена стратегия с ясни цели, нещо като „зелена карта завръщане у дома“. Със съответните социални и други бонуси и много по-тясно обвързване на инвестиционния процес в страната от външни и вътрешни капитали, с осигуряване на работни места, съобразно квалификацията на нашите хора в чужбина и тяхната реализация на пазара на труда там, да вършат същото и тук.

Да го направим! Имаме нужда да бъдем заедно, за по-добро общо бъдеще.

На поредните избори можем да дадем шанс за промяната, към която толкова трудно вървим. Да не се отказваме обаче да заработим, още от утре – стъпка по стъпка – с обща цел и посока.

Тази цел и тази посока не могат да бъдат други, различни от голямата мечта за една Демократична България!

В неделя в 21 Сливенски избирателен район, призовавам моите съграждани и земляци за успешна подкрепа като на предишните избори на 4 април и 11 юли – с номер 30 в бюлетината за парламент и 101 в кръгчето за преференция!