ДИМИТЪР СЯРОВ: НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ – ТЕ ДЪРЖАТ ПОСОКАТА НА ДУХОВНОСТТА НА НАЦИЯТА НИ!

Честит ден на народните будители! На този ден обикновено се вглеждаме в историята. Народните будители са сред нас – от учебниците, станали са имена на училища, улици и площади, театри, галерии.

Така е, с особена гордост го казвам, и в нашия Сливен, така е в географски и духовно близкия ни Котел и в целия наш Сливенски край. Всеки от нас има своята неизбежна връзка  с големите духовни будители, но и с обикновените дейци на това поприще на будителството.

Аз съм роден на уличка, носеща името на Антон Иванов – благодетеля на автора на Рибния Буквар  Петър Берон.  От години живея на друга също неголяма улица на името на двама други сливенци – писателя Константин Константинов и неговата сестра художничката Донка Константинова. Завършил съм училището с патрон  д-р Иван Селимински.

Ако стесня съвсем личния си кръг няма как да не спомена за моите родители, които работиха в това поле  – като журналист и библиотекарка, две  много уважавани от мене професии и заради тях, заради начина, по който се трудеха.

Естествено, няма как да забравя името на моята първа учителка, покойната Айтен Рахимова, на първата учителка на дъщеря ми Мария Пантелеева, която продължава да посреща и изпраща нови деца, в нашето „фамилно“ училище – моето, на майка ми, съпругата и дъщеря ми.

През това лято случаят ме срещна отблизо с един днешен будител с всичко, което прави като творец – Стефан Вълдобрев.Човек истински отдаден на призванието си. От разговора ни за ситуацията запомних казаното от него, че той самият със своите приятели, хората на изкуството,  правят това, което винаги са правили, но в тежката ситуация около пандемията обществото, държавата трябва да им помогне материално, за да продължат да го правят.

Редицата на будителите идва наистина от миналото, продължава и днес.  Те са винаги в началото, винаги са отпред. Осъзнаваме ли го докрай или не. Тъжно е да си признаем обаче, че като публичен ресурс за тях, трайно ги оставяме в края. И това трябва да се промени. Наистина. Защото те са тези, които държат посоката на духовността на нацията ни. Затова им дължим почит и признание, в един свят без признаване на авторитети, на мимолетни, да не кажа фалшиви авторитети.

Поклон пред истинските будители!