ДИМИТЪР СЯРОВ, ВОДАЧ НА ЛИСТАТА НА СДСБ И КОД: РЕФЕРЕНДУМЪТ КАТО НАЧИН НА /ЗЛО/УПОТРЕБА

Като гледаме кои партии по какви теми искат референдум, много трябва да се замислим за спешно оглеждане за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.

Защо?

Защото в опитите за употреба на тази опасна смесица от явен популизъм и прикрити домогвания до властта има сериозен риск.

Нали никой не си прави илюзията, че е просто съвпадение лансирането на тези идеи точно преди избори.

Ясно е, че сега призивите за референдум по темите за отлагане на приемането на еврото, спирането на ратификацията на ИК и идеята за промяна на държавното устройство от парламентарна в президентска република са за партийна употреба във връзка именно с предстоящите избори.

Но тази им цел е по-малката беда – който се хване, да се хваща, мислят си инициаторите.

И трите подхвърляния за референдум ги обединяват следните обстоятелства: издигнати са от политически среди, проруски по генезис и с пропутинска рефлексия на случващото сега в света.

На практика обслужват режима в Кремъл в стратегията му да всява разкол в ЕС и НАТО, през слабите им и податливи за това звена. И трите идеи за референдуми не стъпват солидно на Закона за допитване и Конституцията за провеждане на референдуми, а се опитват да минат през задната врата, заобикаляйки буквата, но повече духа на КРБ.

И това не са голи твърдения. Защо?

С неприемането на еврото сега, а някъде в далечното бъдеще, се спира по-нататъшното пълноценно участие на РБ в ЕС, с превалиращи несъмнено позитиви за българите. По отношение на искането за президентска република, независимо от даваните примери от западните демокрации, целта не е ли всъщност  да се установи автократичен режим по примера на Путиновия. Наченки на това виждаме и без промяна в КРБ. За отхвърлянето на ИК се ползва арсенала на руската путинска реторика – „за гейропа“ и подобни манипулаци и спекулации. /Като специално за Истанбулската конвенция, за да не се получи недоразумение, КОД и СДСБ държим да посочим, че сме твърдо за  запазването на традиционното разбиране за пола като мъж и жена и на християнското семейство като на основополагащи ценности./

Нима инициаторите не знаят, че референдуми не са допускат за международни договори след тяхната ратификация, какъвто е договорът за приемането на еврото. Всеизвестно е също, че промяна на държавното устройство не се допуска да се извършва с референдум, а само от ВНС. По темата за Истанбулската конвенция има решение на КС, че някои текстове противоречат на КРБ и документът е конституционно недопустим. Така че, и тук организаторите чукат на отворена врата.

Какви са потенциалните опасности за обществото, ако се поддадем и подценим това настървение на популистите да референдумстват като инструмент за влияние сега и в бъдеще.

Без преувеличение, има референдуми, нямаме предвид посочените в случая непременно, съдържат потенциалната опасност с измерения на катастрофа.

По волята на суверена.

Затова, без отлагане в НС трябва да се прегледа за такава опасност частта в Закона за националните референдуми, като на първо време следва да се постанови, че национален референдум не може да се произвежда заедно с парламентарни избори и да се отмени сегашната ал. 2 от чл. 14., както и по повече от един въпрос.

Съвместното провеждане на парламентарни избори и референдум може да „икономисва“ време, сили и пари, но създава условия за спекулации и манипулации по отношение на участието на гражданите в допитването. Няма как да се знае колко от тях са отишли до урните, заради референдума, а не за изборите, което пък е важно, за да се отчете реално волята на суверена.

За да не се окажем в някой бъдещ момент в капан на радикални сили, които да поставят бариера пред развитието ни като европейска демократична държава.

Има референдуми и референдуми. Обикновено поддръжниците им у нас дават като привлекателен пример референдумите в Швейцария, но пропускат референдумите на Хитлер, Путин, Ердоган, които с референдуми заграбват цели държави или части от тях и несменяемост на властта.

По обясними причини от опита на швейцарците да се управляват и самоуправляват сме много далече. Но затова пък не следва да пренебрегваме другите споменати. Те ни застрашават в условията на хибридна война, защото са част от тази хибридна война. И това също не е пресилено да се каже.

Като обръщаме внимание като политически формации от дясното дасе внимава с правния нихилизъм, изразяваме тревога, че някои големи партии не смятат за необходимо да вземат отношение, заради евентуални електорални щети.

Но ние имаме пълното основание да не забравяме, че референдумите са любим прийом на автократите, тоталитаристите и левичарите, което в много случаи е едно и също.

И когато някой ви говори, че няма нищо по-демократично от волята на народа. Спомнете си за т. нар. „народни демокрации“ в Източна Европа, колко бяха демократични и доколко изразяваха „волята на народа“ и как под тази тежка измама живяхме половин век.

На 2 април за дясното се гласува с номер11! Това е изборът на свободния българин!