ДЕНЯТ, В КОЙТО ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПИХ КАФЕ

Центърът на Вашингтон е строго охранявана крепост, оградена с бодлива тел и заобиколена от 25 000 войници от Националната гвардия. Така изглежда столицата на САЩ преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Джо Байдън в ярък контраст с предишните церемонии, когато имаше неколкодневни празненства.

Пандемията на COVID-19 вече отмени встъпителните балове. Сега Националният мол е затворен за обществеността поради опасността от насилие след нападението срещу Капитолия на 6 януари. Почти никой от обществеността няма да стане свидетел от първа ръка на прехода на властта, което разваля настроението на жителите на Вашингтон.

Аз не съм жител на Вашингтон, нито американски гражданин, но тази информация развали и моето настроение. Спомням си какво беше на днешния 20 януари 2009 г. в американската столица. Като журналист имах уникалния шанс да присъствам на инаугурацията на Барак Обама. Температурата беше минус 20 градуса по Целзий, но Вашингтон вреше и кипеше. В града бяха дошли повече от милион гости, за да присъстват да встъпването в длъжност на първия афроамериканец – президент на САЩ. Беше си истински купон. Лимузини, претъпкани с празнуващи хора, които вееха американското знаме. На 19 януари присъствах на концерт в националния мол, където бяха голяма част от световните поп изпълнители. Присъстващите бяха над милион. На 20 януари работният ми ден започна в 4 часа сутринта с предаването на информация за обстановката в американската столица в реакцията на вестник „Стандарт“. Така и не намерих този брой на вестника, но си спомням, че съобщих за най-купуваната стока в магазините – вълнените чорапогащници, които заради студа се грабеха и от жени, и от мъже. Когато отворих вратата на хотелската си стая, заедно с вестник „Вашингтон пост“, който всяка сутрин се доставя на клиентите на хотела, открих бонбони и шоколади с лика на Обама – подарък от хотела. Всъщност повечето хора по улиците носеха шапки с образа на Обама. Организаторите бяха осигурили на чуждестранните журналисти от нашата група места на трибунките около булевардите, по които минава новоизбраният президент. Това се счита за невероятен шанс за всеки. Имахме осигурен достъп до друг хотел, в непосредствена близост до трибунките, за да се топлим с горещи напитки, когато измръзнем. Спомням си, че тогава за първи път в живота си пих кафе. Вярно – американско кафе, но все пак кафе. Оказа се, че чаят и млякото бяха свършили, а имах нужда да се постопля …. След самата инаугурация последваха масови тържества, а вечерта завърши с традиционните балове, на които макар и за малко присъства новата първа двойка на САЩ.

Всъщност инаугурацията представлява спазване на традиция и много емоция. През 2009 г. емоцията буквално преливаше отвсякъде. Като френско шампанско. Лицата на хората бяха усмихнати, а очите им пълни с надежда.

Днес традицията е орязана драстично. Емоцията я има, но вместо усмивки по лицата на хората във Вашингтон се вижда напрежение. Столицата на САЩ прилича повече на Багдад.  Очевидно традициите не са това, което бяха. И заради факта, че докато новият американски президент стъпва в длъжност, неговият предшественик ще играе голф. Тръмп няма да е напрегнат. А на шапката на главата му ще пише „Нека направим Америка велика отново“.

Георги Мангинов