ДА СИ СПОМНИМ ЗА ПОЕТЕСАТА ЕВГЕНИЯ ГЕНОВА

На  вчерашния 16 октомври 2025 г. отбелязахме 86 години от рождението на Евгения Генова – впечатляваща поетеса, оставила ярка следа в литературната съкровищница на родния Сливен. Творец, който успя да приюти под крилото си талантливите деца на Града под Сините камъни и да ги подтикне да покажат себе си чрез словото, припомнят от библиотеката на читалище „Зора“.

Нейният литературен клас е нейният живот, нейната гордост, нейната мисия. Днес учениците ѝ са известни поети, журналисти, писатели, литератори, филмови дейци и майстори на словото.

Спомен на Евгения Генова за началото на творческата ѝ школа е включен в сборника „Ние, дечурлигата“, издаден през 2009 г.: „Моят клас! Създадох го в онази далечна 1979 г., когато се издирваха талантливи деца за Първата международна асамблея „Знаме на мира“. През първите три години бяхме обикновен литературнотворчески кръжок към Окръжния пионерски дом в Сливен под името „Ангел Каралийчев“. През 1982 г., по стечение на обстоятелствата, но вече с разширена дейност, включваща и индивидуални занимания, преминахме към Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ при Образцово народно читалище „Зора“ като клас по литературно творчество. Работя с деца от всички възрастови групи – от I-ви до XII-ти клас включително. През изминалия период моите ученици са получили повече от хиляда награди от различни международни и национални конкурси, стотици са публикациите ни в редица вестници, списания, литературни сборници и др. Някои от централните електронни медии, както и всички сливенски, многократно са давали път в ефира си на произведенията на моите ученици…30 години! И толкова много щастливи искрици, блеснали в детските очи под Сините камъни! И аз съм щастлива! Защото дадох на моя роден град светлинка от сърцето си!“

През 1999 г., по случай 60-годишнината от рождението на поетесата, в Сливен е издаден био-библиографски указател, който обхваща периода 1968-1999 г. и съдържа 470 заглавия на нейни произведения, публикации в периодичния печат и литература за нея. Съставители са Ганка Чолакова, Катя Сивева и Иванка Михайлова, а редактор е Росица Петрова-Василева. Ето какво включва кратката хронология на жизнения и творчески път на поетесата до 1999 г.:

Евгения Генова е родена на 16 октомври 1939 г. в Сливен, в семейството на Гено и Мария Господинови. През март 1940 г. фамилията се премества в Габрово. Тук Евгения учи до средата на VII-ми клас. Като ученичка в V-ти клас започва да пише стихотворения. През януари 1953 г. семейството се премества във Варна, където тя завършва с пълно отличие VII-ми клас, а през август същата година се завръщат в Сливен. Тук Евгения Генова постъпва в VIII-ми клас в Девическата гимназия „Георги Кирков“. Като ученичка в Х-ти клас заболява от тежко ендокринно заболяване. Въпреки влошеното си здравословно състояние, не напуска училище до края на учебната година. Завършва Х-ти клас с пълно отличие.

В периода май-август 1961 г. и май 1962 г. – януари 1963 г. е на лечение в Института по ендокринология „Пархон“ в Букурещ. Румънските лекари успяват да я изправят на крака, но трайно увреденото ѝ здраве я лишава от възможността да продължи образованието си. Жаждата ѝ за знания я повежда по пътя на самообразованието – сама изучава теория на журналистиката и теория на литературата. През март 1968 г. започва да пише стихотворения и приказки за деца. През декември същата година в бр.10 на в. „Весело славейче“, притурка на сп. „Славейче“, се появява първата ѝ публикация за най-малките – 2 гатанки. През ноември 1969 г. става сътрудник на Детска редакция на Българското национално радио.

През 1971 г. издателство „Български художник“ издава първата ѝ детска книжка с приказки, озаглавена „Танцуващото мишле“. През май 1977 г. става член на Клуба на дейците на културата в Сливен. На 22 ноември 1977 г. в Сливен се учредява Дружество на писателите към Съюза на българските писатели, а Евгения Генова е сред учредителите на дружеството. От 1978 до 1988 г. е нещатен кореспондент на в. „Септемврийче“.

На 1 октомври 1978 г. е назначена за ръководител на пионерския журналистически кръжок „Захарий Стоянов“ при Окръжния пионерски дом в Сливен. Същата година получава годишната награда за поезия на сп. „Дружинка“ за най-добър поетичен цикъл, отпечатан в списанието.

През септември 1979 г. по нейно предложение към Окръжния пионерски дом в Сливен е създаден литературнотворческият кръжок „Ангел Каралийчев“, чийто ръководител става тя.

През февруари 1980 г. постъпва на работа в Окръжна библиотека „Георги Кирков“ в Сливен. Следващата година, в съавторство с издателство „Народна младеж“, издава книга със стихотворения за най-малките, озаглавена „Само за деца“. Тя участва с 20 стихотворения и 9 броилки. През 1982 г. започва да сътрудничи на редакция „ЛИК“ при Радио Стара Загора. На 1 октомври 1982 г. е назначена за преподавателка по литературно творчество в Обединена школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ към НЧ „Зора-1860“-Сливен. Същата година за стихотворението си „Хиляда жерава“ получава втора награда в зоналния конкурс за литература и изкуство по време на тържествата „Перо и щит“. През 1983 г. за стихотворението си „Спасителят“ получава трета награда в зоналния конкурс за литература и изкуство по време на тържествата „Перо и щит“. През 1984 г. за разказа си „Синьото стъклено топче“ получава втора награда от анонимен национален конкурс за произведения с детска тематика, както и поощрение в зоналния литературен конкурс за произведения на червенокръстка и здравна тематика за цикъл стихотворения за деца. През 1986 г. за приказката си „Златно сърчице“ получава трета награда в зоналния литературен конкурс за произведения на червенокръстка и здравна тематика. През 1987 г. за текста на песента „Храброто петле“ от Александър Текелиев получава втора награда в първа категория на VII национален радиоконкурс за детски песни „Да запеем дружно“.

На 29 ноември 1988 г. е първата ѝ изява по Българската национална телевизия – в детското предаване „Звънче“. През април 1989 г. в същото предаване на БНТ е излъчена драматизация на разказа ѝ „Синьото стъклено топче“.

През 1989 г. по случай 30-годишнината от създаването на Обединената школа по изкуствата „Мишо Тодоров“ е наградена от ИК на ОбНС в Сливен с грамота за дългогодишна педагогическа дейност и принос в културния живот на Сливенската община. Същата година за приказката си „Гълъбицата от буковата гора“ получава първа награда за детски разказ в зоналния литературен конкурс за произведения на червенокръстка и здравна тематика.

На 29 ноември 1989 г. в Клуба на дейците на културата в Сливен се чества 50-годишният ѝ юбилей. Творчеството ѝ е представено от литературния критик Петър Тонков.

През ноември 1992 г. в общинския вестник „Сливен днес“ започва да излиза веднъж в месеца детската рубрика „Изгрев“, на която тя е редактор.

През февруари 1996 г. ИК „Ерго“-София издава първата ѝ книга за възрастни – стихосбирката с любовна лирика „От спомена запалвам свещ…“ Редактор е поетът Евтим Евтимов.

През април 1996 г. ИК „Христо Ботев“ в София издава нейната книга със стихотворения за деца „Рецепта за усмивка“, през май същата година в КДК-Сливен са премиерите на книгите ѝ „От спомена запалвам свещ…“ и „Рецепта за усмивка“.

През април 1999 г. излиза юбилейният литературен сборник „Изгрев“, посветен на 20-годишнината от създаването на класа ѝ по литературно творчество. Тя е съставител, редактор и коректор на сборника. През май 1999 г. излиза от печат книгата ѝ с приказки „Миминото слънце“, а премиерата на изданието е на 1 юни 1999 г. в кино „Горица“.

Евгения Генова е член на Съюза на българските писатели. През 2004 г. за заслуги в духовната област е удостоена със званието Почетен гражданин на Сливен. Издала е шест стихосбирки с любовна лирика: „От спомена запалвам свещ…“, „Нежно ласо“, „Феникс“, „Ухая с аромата на устните ти“, „Испанска кръв“ и „Начупен сън“. Има и седем книги за деца: „Танцуващото мишле“, „Само за деца“, „Рецепта за усмивка“, „Миминото слънце“, „Котараче първолаче“, „Приключенията на врабеца Теодоси“ и „Огънят, благата дума и майчиното сърце“. Отива си от този свят на 29 януари 2009 г.

Завършваме спомена за незабравимата сливенска поетеса с друго нейно стихотворение, което ще стопли сърцата на всички, докоснали се до душата ѝ през годините. Избрахме детския стих от книжката „Рецепта за усмивка“, която съдържа стихотворения за най-малките.

Рецепта за усмивка

Как се прави усмивка чудесна? –

Ето ви рецепта съвсем лесна.

Най-напред

вземате супена лъжица мед.

Разреждате го с кафяна лъжичка

изворна водичка.

Нарязвате след това

слънчеви лъча два

и слагате три капки аромат

от ябълков цвят.

Бъркате минута, без да спрете.

С тази смес устните си намажете.

Който ви види, няма да се намуси

и дори, без да я вкуси,

ще възкликне: „Ех, че усмивка сладка!“

Как е разбрал вкуса ѝ? – Загадка!