ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Мислите, че приказките започват с думите:
– Имало едно време…
Не. Приказките започват с:
– Мило, повярвай, той ми е само приятел…

Баба носи в поликлиниката бурканче с урина за изследване. А там й казват:
– Бабо, не си донесла урина, а олио.
– Аз пък се чудя що ми изгоряха мекиците…

– Нали знаеш какво казват за войната и любовта?
– ДА!!!!! Едното включва голяма физическа и психическа болка, а другото е война.

Отсякох дърво. Построих дом с него.
Убедих жена, че искам с нея да имаме син.
И всичко това с една брадва…

Бях на улицата и някой стреля, почнахме да бягаме, след 2 часа ми дадоха медал… Било маратон…

– Искам да се срещам с дъщеря Ви!
– А с жена ми говорихте ли?
– Да! Тя е съгласна, но дъщеря Ви ми харесва повече!

Жена, която казва, че обича децата повече от мъжа си, лъже! Децата може да ги остави цял ден с комшийката, а мъжа и за 5 мин. не ще!

– Теб мъжът ти как те пусна сама в нощния клуб?
– Ми приготвих му ваната и сложих пяна.
– И това го спря?
– Монтажната пяна ще спре който си поискаш!

Който ми е истински приятел, ще ми изпрати две чанти с печени чушки и шише ябълкова ракия.

Питали радио Ереван:
– Какво е да си в шахмат?
Той отговорил:
– Казваш на жената, че си видял момиче, което изглежда точно като нея. Тя пита „Хубава ли беше?“ Не може да каже „Да“, не може да кажеш „Не“. Това се казва да си в шахмат…

– Мамо, аз грозен ли съм?
– Питай гаджето си, сине!
– Ама аз нямам гадже!?
– Защо ли…

Клаустрофобията е страх от затворени пространства – например, страх те е кръчмата да не е затворена…

Един войник получава писмо от любимата си:
– Срещнах друг! Моля те, върни ми снимката!
Тъжно-тъжно, войникът събрал всички ненужни снимки от взвода и ѝ ги праща с бележка:
– Скъпа, съжалявам, но не мога да си спомня на коя от тия снимки си. Моля те, вземи си своята и ми прати останалите обратно!

Четири мутри играят покер. На масата огромен куп пари. Дотърчава детето на домакина.
– Тате, добре ли е, да имаш 4 туза?
Бащата, просъскал през зъби.
– Добре е.
Всички пасуват. Домакина прибира всичко.
– Жалко, че ги нямаше тате…