ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Тя:
– Може да си лош, тъп и високомерен глупак, но аз си те обичам!
Той:
– То и ти си люта кобра, долна мърша, дива селянка…
Тя:
– Но?
Той:
– К’во „но?“

– Как се виждате след 5 години?
– Ми, ако и вие не ме наемете, в кашон…

70% от днешните девойки да не смееш и по челото да ги целунеш… веднага почват:
– Леко, беее… ще ми изтриеш веждите!

Семейство на вечеря. Жената разлива чаша на покривката. Мъжът казва:
– Спокойно, ще я почистиш.

Изядох 53 кюфтета, и сега нещо ми е зле, кой ли знае какво е имало в тях!

– Мило, бързо ме почеши, че много ме досърбя…
– Добре, мило… Къде по-точно?!
– По егото най-вече…

Учителката пита Иванчо:
– Иване, имаше за задача да зарадваш два пъти някой. Ти кого зарадва и как?
– Отидох на гости на баба – тя много се зарадва. В неделя си тръгнах – тя още повече се зарадва.

Преди когато нещата ставаха сериозни те запознаваха с родителите и, а сега направо те запознават с детето ти!

Съдията:
– Защо изхвърлихте съседа си през балкона?
Обвиняемият:
– Никакъв съсед не съм хвърлял, само гардероба, защото почна да скърца!

Всеки човек има детска снимка по чорапогащник. Независимо от кой пол е.

България е такава страна, че дори гостуващите Свидетели на Йехова започват да пият и псуват след 6 месеца!

-Митко, вчера баща ми ме води на психиатър.
– По какъв повод?
– Уплашил се, че вече цял месец не съм получавал двойка или забележка в училище.

– Защо черешата е червена?
– По „red“ причини.

Баба звъни на дядо:
– Виваком ще предаде за вашето обаждане…
– Добре, ама му кажи да купи и кисело мляко!

– Как разбра, че я харесваш?
– Гледам я… и ми се иска да я ядосам!

Двaмa чyĸчи oтapaшили pycĸи вoeнeн cĸлaд. Πo няĸoe вpeмe oтивa пpи тяx eдин pycнaĸ нa гocти и ĸaĸвo дa види – чyĸчитe блъcĸaт яĸo пo глaвaтa eднa бoмбa и oпитвaт дa я oтвopят.
– Kаквo пpaвитe бe, щe гpъмнe!
– Kapaй, ниe имaмe oщe двe.

Признавам, жената станала по добър Шофьор. Вчера цял ден кара на ръчна, пък аз не мога и да тръгна така!

Студенти си говорят:
– Знаеш ли, че нашият преподавател си говори сам със себе си.
– И нашият. Но не се усеща. Той мисли, че го слушаме.