ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

– Бих искал да се оженя за вашата дъщеря.
– Достатъчно обезпечен ли сте, за да издържате семейство?
– Мисля, че да.
– Хубавичко си помислете, все пак ние сме 5 човека.

Комшията се скарал с жена си и изключил уай-фа! Ама, човече, какво общо имам аз с вашия скандал, бе?

Ако на една жена ѝ кажеш, че имаш работа, но не ѝ кажеш каква е работата, със сигурност ще си отвориш поне още една работа…

Бъдещи младоженци обсъждат съвместния си живот.
– Обещай ми, скъпи, че ще се откажеш от пиенето.
– Да, скъпа.
– И от пушенето.
– Да, скъпа.
– И от скитането с приятели по кръчми и барове.
– Това ли е всичко?
– От какво още мислиш да се откажеш?
– От сватбата.

– Такива нагли и цинични, като него, са малко! Покани ме, късно вечерта на чаша чай. Отидох и представи си, какво ми предложи – чашка чай!

В час Иванчо постоянно пречел на съучениците си да обърнат внимание на часът.
Госпожата казва:
– Иванчо, утре рано майка ти или бащата ти да дойдат при мен! Трябва да поговорим за държанието ти в класната стая!
Иванчо казал:
– Добре.
На другия ден Иванчо сам.
Госпожата пита:
– Иванчо къде са родителите ти?
– Охх, госпожо забравих да ви кажа, тях ги блъсна трактор и те починаха!
– Моите съболезнования Иванчо, не знаех! Добре тогава да дойдат баба ти или дядо ти.
Иванчо рекъл:
– Добре госпожо.
На другия ден Иванчо отново сам!
Госпожата пита:
– Иванчо, къде са баба ти и дядо ти?
Иванчо:
– Охх госпожо, забравих да ви кажа, и тях ги блъсна трактор!
Госпожата:
– Охх милото ми, моите съболезнования! Иванчо ти у вас какво правиш по цял ден?
Иванчо:
– Еее, как какво, карам трактор!

Ако сте против, да се ядат яйца, защото са неродени пиленца, то не яжте и грозде, защото са неродени коняк и вино!

То, бива оптимизъм, бива, ама с последните пари да си купиш портмоне…

Катаджия спира доста неориентиран младеж-шофьор:
– Добър вечер, господине! Документите за провеpка!
– Лелееее, брат… Къде съм аз?
– Господине, документите ви. Моля!
– Шшшш… Брат… Къде съм, бре?
– Господине, знаете ли какъв съм аз?
– Оххх, брат… К’во става тука? Аз не знам къде съм, ти не знаеш к’ъв си?