ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Трима случайно се срещат. Ром, испанец и холандец. Дявола ги е събрал и казал:
– Който ми направи най-хубавата тоалетна го оставям жив!
Испанецът и холандецът направили златна тоалетна. Влязъл дявола, изходил се, но му било не комфортно и ги убил. Циганинът имал някви дъски и му построил тоалетна в стил Бг. Влязъл дяволът, изходил се, и като си вдигал гащите от вятъра се откъснало едно листо и му избърсало задника. Излязъл от тоалетната, и като затворил вратата тоалетната паднала. Дявола се обърнал и рекъл:
– Уууу, чи и сгъваема!!!

Цялата съвременна наука не може да даде отговор на съвсем прост въпрос:
– „Откъде да се вземат пари?“

– Бързо скрий се!
– Защо?
– Събират боклука…

– Всичко е преходно! – каза Бай Иван, на който му свърши бирата и мина на ракия!

Отивам на гости на един приятел, който живее в Испания. В последния момент, обаче, му излязло нещо спешно и изпратил един испанец, негов колега, да ме посрещне на летището. Както и да е, намерихме се на летището и вървим един към друг. Испанецът някакъв дружелюбен, усмихнат подава ми ръка и казва:
– Буенос Диас.
Аз испански не знам, но чатнах, че иска да си играем на градове и веднага му отговорих:
– Буенос Айрес!
Не могат да ме хванат натясно мен с тези игрички.

Скалното катерене е най-трудния, най-бавния и най-опасния начин да стигнеш там, където нямаш никаква работа…

– Колко струва тази прахосмукачка?
– 1500лв.
– Еее, тя да не чисти грехове, баси!?

– Тате, купи ми шоколад!
– Вече си голяма за такива неща.
– Наистина? Значи може да пия, да пуша, да каня момчета вкъщи?
– Какъв искаш? Млечен или натурален?

Като съм с простаци… съм простак. Като съм със сериозни хора… си тръгвам.

– Хайде ма, Ленче, излез с мен! И цветя ти пращах и серенади ти правих! Не и Не! Какво искаш още?
– Два кубика дърва…

В магазина продавачката ме пита с усмивка:
– Какво обичате?
– Ами обичам уиски и бира… ама съм дошъл за хляб…

Английската кралица:
– Нашето чувство за хумор е само „игра на думи“!
Българският цар:
– А нашето чувство за хумор е толкова разнообразно колкото са цветовете на дъгата!

Любовникът ѝ беше женен, затова идваше при нея само в почивните дни… с въдица и рибарски ботуши.

Гледах я и си мислех „Леле, тая е направо страшна“, а вътрешният глас ми нашепваше „Нищо, ще пази къщата“.

– Тате, мама кара кола по-добре от теб!
– Е, аз не бих казал.
– Но ти сам каза, че при дръпната ръчна спирачка не можеш да караш и един метър, а мама така караше 12 км.

– Защо не ми отговаряш цял ден?
– Бях на погребение.
– О, не знаех. Кой е умрял?
– Чувствата ми към теб!