ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Жена се умилква на мъжа си:
– Миличко, признай си, че направо съм като излязла от една приказка!
– И от коя приказка?
– От най-хубавата, разбира се.
– И какво стана? Изгониха ли те?

Млад мъж към русата си съпруга:
– Защо тази супа е без месо?
– Не знам. Приготвих я точно по готварската книга, която е останала от баба ти.
– И какво пише там?
– „Вземете месо за 50 стотинки…“

Мъж или куче да си взема? Зависи какво искаш – да ти съсипе килима или живота

– Миналата седмица в окото на жена ми влезе някакъв боклук и трябваше да отидем на лекар. И това ми струваше петдесет лева.
– Това е нищо! Миналата седмица в очите на жена ми влезе едно палто и това ми струваше пет хиляди лева.

Черешите имат червеи само ако ги провериш, иначе нямат. И с хората е така…

Жена отива при психиатър.
– Докторе, като излезна от стаята, непрекъснато се страхувам, че детето ще падне от креватчето, а аз няма да го чуя. Какво да правя?
– Махнете килима от пода.

– За повишаване качеството на обслужване, разговорът ще бъде записан.
– Отче… Аз друг път ще се изповядам…

Господи, аз наистина се молих, в живота ми да се появи някой. Но защо глисти?!

– Скъпа, чудих се какво да ти купя за рождения ден! Ако купя цветя, след време те ще увехнат, ако купя телефон, рано или късно ще падне и ще се счупи…
– И какво ми купи?
– Купих ти един гаечен ключ 17, на него нищо няма да му се случи!

– Скъпи, аз умея да готвя само ориз и крем карамел.
– А това на масата кое от двете е!?

Властта е като стълбище – мете се отгоре – надолу, не обратното…

Чета статус на едно 14-годишно: Седя, пуша, пия кафе и си мисля за него. Аз съм на 14. търкалям се на дивана, ям портокали и гледам „Ну погоди!“….

Комарджия се оплаква:
– Оня ден като почнах една черна серия в казиното… губя, губя, всичките си пари загубих. Накрая заложих и жена си и пак не ми провървя – спечелих.

Пуснах обява, че си търся жена. Пощата ми се задръсти с писма – пишат ми все мъже и всеки казва:
– Вземи моята!

– Съседке, ще ми дадеш ли назаем точилката си?
– Не мога. И аз чакам мъжа ми.

Интересно как арменците могат да търпят конякът им да отлежава петнайсет години! Ние гроздовата я търпим има-няма петнайсет минути!