ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Госпожа Розенберг много се гордеела със сина си.
– Чухте ли за моя син Исак? – попитала тя госпожа Бърнстийн. – Той ходи два пъти седмично на психоаналитик.
– Това хубаво ли е? – учудила се госпожа Бърнстийн.
– Дали е хубаво?! – възкликнала госпожа Розенберг. – Разбира се, че е хубаво. Не само че плаща трийсет и пет долара на час, но говори само за мен!

Италианец, испанец и евреин щели да бъдат екзекутирани. Попитали ги какво искат за последна вечеря.
Италианецът поискал пица. Донесли му пица и го екзекутирали. Испанецът поискал паеля. Донесли му я и го екзекутирали. Евреинът поискал пресни ягоди.
– Но сега не им е сезонът! – казал директорът на затвора.
– Тогава ще почакам.

Трима евреи били осъдени на смърт и изправени до стената. Офицерът се обърнал към първия осъден.
– Искате ли да ви завържем очите?
-Да.
Офицерът се обърнал към втория.
– Искате ли да ви завържем очите?
– Да.
Офицерът се обърнал към третия.
– Искате ли да ви завържем очите?
– Не, не искам нищо от вас.
Вторият осъден се обърнал към третия и загрижено му казал:
– Недей да създаваш проблеми точно сега, Исак.

Сталин говори по телефона с Чърчил:
– Не. Не. Не. Не. Да. Не. Не. Не. Не.
Затваря. Секретарят му го пита:
– Другарю Сталин, за какво му казахте „да“?
– Попита ме дали го чувам добре.

По социалистическо време в едно село идва кореспондент на западен вестник. Кметът на селото вика заместника си и му казва:
– Разведи човека из селото, из ТКЗС-то, покажи му всичко хубаво. Ама така го разходи, че само хубавите неща да види, че иначе кой знае какво ще напише във вестника, ако ни види мизериите.
– Абе да клевети както си иска, империалистическа пропаганда такава.

По телевизията върви италиански филм. Главната героиня крещи на мъжа си:
– Идиото, кастрато, импотенто!
Гласът зад кадър превежда:
– Иди си, скъпи, ние повече не можем да живеем заедно!

Млад писател редовно праща разкази на някакво списание, но оттам редовно му ги връщат. Накрая отива да говори с редактора и го пита:
– Има ли изобщо някакъв шанс мой разказ да се появи някога в това списание?
– Има, защо да няма. Всички хора са смъртни, и аз не съм вечен…