ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Стар пират разказва в кръчмата за раните си:
– Пичове, като правихме един абордаж и тъкмо да прекрача на другия кораб, като блъсна една вълна и единият крак остана между двата кораба.
– Ами ръката, защо е с кука?
– Това беше при друг абордаж. Бием се с турците и аз направо се наврях в трюма им при харема на капитана. И те едни хубавици. Изобщо не видях, как един евнух ме прасна по ръката с ятаган.
– А тая превръзка на окото, откъде е?
– А тя пък е от тука, от пристанището. Вървя си аз към кръчмата и една чайка ме окендза право в окото. А пък аз веднага да се обърша и забравих, че съм с кука на ръката.

Веднъж се качих на Бентли,… докато пресичах на червено.

Пациент пита с надежда:
– Докторе, ще живея ли?
Докторът (учтиво):
– Интересувате се дали има живот след смъртта?

– Защо в Сибир няма рапъри?
– Защото при -35 С, няма как да израстнеш на улицата…

– Докторе, след операцията ще мога ли да бъда баща?
– Ще можете, но само духовен…

Звъни се на вратата. Отварям. Насреща ми някакво ченге.
– Добър ден. Сержант Петров.
– Добър ден, сержант!
– Имам въпрос. Къде бяхте между пет и шест?
– Ми, в децката градина, ве, мъжки… като повечето деца на тез години.
Не остана доволен.

В аптека клиент пита тихо и срамежливо:
– Извинете, да имате препарат срещу срамни въшки?
– Да. Колко?
– Не знам, не съм ги броил.

– Докторе, страхувам се, че умирам!
– Глупости. Това е последното нещо, което ще направите.

Дядо чете лекар¬ствата и съставките им в аптеката:
– „Фе-нил-амин“, „Ал-киламин“…
– Какво, дядо, не ти харесват цените ли? – пита го аптекарят.
– Не. Не ми харесва, че всички свършват на „Амин“…

– Жена, каква гадна чорба си сготвила в шарената тенджера? Въобще не е вкусна!
– Амиии, нищо не съм готвила, само я накиснах, да я мия!

Казват, че в затвора било като във фейсбук – седиш, губиш си времето и пишеш по стените…

След свиждане с мъжа си – затворник, една жена отива при директора на затвора и го моли:
– Господин директоре, не можете ли да преместите мъжа ми на по-лека работа?
– Госпожо, каква по-лека работа от това да лепи книжни пликчета?
– Да, но това е през деня. А нощем, казва, копаели някакъв тунел…