ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

– Кажете, къде са ви шили палтото?
– В Париж.
– Това далеко ли е от Кюстендил?
– 2259 км.
– Гледай ти, колко забутано, а как шият.

Журналист интервюира възрастен човек:
– Тридесет години сте били в пожарната, даже след пенсионирането си продължихте да спасявате хора, влизате в горящи сгради и измъквате хората, не ви ли е страх за живота ви?
– Не, абсолютно не се боя за живота си. Аз ще живея още дълго.
– Защо сте толкова сигурен?
– Имам кредит до 2020 година.

– Как се казваш?
– София.
– 3начи затова си задръстена.

Тегло на фолк певица – 60 кг.
– с грим 65 кг.
– с дрехи 65,1 кг.

– Обещавам да бъда с тебе в здраве и щастие, в богатство и разкош, в Лондон и Париж, в Бентли и яхта…
– Алооо, булката! По текста, по текста!!!

– Ненавиждам работата с хора.
– Но как, ти си журналист!
– Затова работя само в светската хроника.

– Винаги оставям в джоба си бележка с адрес, за да може да ме заведат у дома, ако се напия.
– И какво е написано там?
– Париж, Булевард Монмартр…
– Но ти живееш в Каспичан!!!
– Живея в Каспичан, но веднъж все пак ме заведоха в Париж…

Надзирателят:
– Тъща ти е дошла на свиждане.
– И това ли влиза в присъдата?

Младеж отива в магазин за дамско бельо:
– Покажете ми, моля, как се разкопчават закопчалките на различните сутиени, че в тъмното нищо не се вижда.

Возят се двама приятели в тролей и си говорят:
– Ще трябва да си купя килимче на мишката, защото старото на нищо не прилича.
Случайно дочула ги пенсионерка възмутено се намесва в разговора:
– Хората пари за хляб нямат, а те килимче за мишката ще си купуват!

Интервю с известна певица:
– Казват, че обичате само богати мъже?
– О, това изобщо не вярно! Аз обичам весели мъже, но какво съм виновна, че сред бедните няма такива!

Двама пенсионери седят и разговарят. По едно време единият извиква:
– Я виж, онзи там пенсионер пие вода.
– Е, и?
– Ял е нещо мръсникът!