ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

-На тебе всичките ти приятелки са грозни!
-А на тебе всичките ти приятели са пияници!
-Пияници са що’то приятелките ти са грозни!

До едно време мъжете напиват жените за да ги вкарат в леглото, а от един момент нататък – за да ги приспят и да могат да играят спокойно на компютъра…

Данъчен инспектор пита новобогаташ:
– Вие сигурен ли сте, че луксозните жилища, автомобилния парк и двете вили са закупени с честно заработени пари?
– А с какви други?
– Мисля, че всички тези екстри са закупени с народни пари!
– Но, моля ви! Откъде в народа толкова пари?

Последният българин, който премине през Терминал 2, да загаси лампите!

Като дете мечтаех за къща на Луната… от къде да знам, че след около 25-30 г. на село ще стане като на Луната.

На бала звучи приятна музика, гостите танцуват. С трясък и гръм по стълбите се свлича поручик Ржевски и мъкне след себе си тоалетна чиния. Слага я в средата на залата, смъква си панталоните, настанява се удобно, изважда табакерата си и вежливо пита:
– Надявам се, дамите нямат нищо против да запуша?

Човек разбира колко много роднини има, едва когато си купи къща на морето…

Пътуват Наташа Ростова и поручик Ржевски във влака. Поручикът чете вестник, а Наташа безуспешно се опитва да привлече вниманието му към себе си.
Най-накрая тя нервно го пита:
– Поручик, кажете, как се нарича камъкът в пръстена Ви?
Ржевски отегчено си сваля пенснето:
– Знаете ли, Наташа, просто не ми се иска.

Полицай спира кола и казва на шофьора:
– Какво правиш бе, тук ограничението е 60, а ти караше със 120! За къде бързаш?
– Ами ето, нося ти 100 лева…

На червено минават само тези, които имат много „зелено“!

Водопроводчик се опитва да отпуши тоалетна. Бърка вътре, пъшка, поти се – не става и не става. Отзад с интерес го наблюдава момченце и той му подхвърля: – Как е, малкият, не е като да се ровиш в интернет, а?

– Защо полицаят си държи ножа в хладилника?
– За да има хладно оръжие.

Обява: Лекуваме клептомания с клаустрофобия. Тел. 166

На брега на замръзнало езеро през нощта стои рибар и лови риба. По едно време чува глас: „Тука риба няма“. Огледал се, огледал се и продължил риболова. След малко същия глас му проговаря: „Абе аз нали ти казах, че тук риба няма да хванеш“. Ядосан човекът пита: – А ти кой си, че знаеш? Гласът весело му отговаря: – Аз съм директорът на ледената пързалка.