ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Жената на един програмист го праща на пазар и му казва:
– Вземи салам, ако има яйца, вземи 10.
След половин час той се връща с 10 салама.
– Ама защо си взел 10 салама?!?!
– Как защо? Имаше яйца…

Kpиcтинa (4 гoдини) paзглeждa aлбyмa cъc cнимĸи нa бaбa cи и питa:
– Maмo, a ĸoгaтo бaбa e билa млaдa, цeлият им cвят ли e бил чepнo-бял?

– Какво стана с оная мадама, която сваляше толкова време?
– Ами реших да се изфукам и й казах, че имам супербогат дядо, който всеки момент може да умре и да ми остави огромно наследство.
– И тя какво?
– Сега ми е баба.

Двама влюбени. Тя му казва:
– Скъпи, много искам да се оженим, обаче в работата ще тръгнат едни клюки, хич не ми се иска да знаят, че съм женена.
– Добре, ако искаш, ще се оженим тайно. На никого няма да казваме.
– А ако ни се роди дете?
– Като порасне, на него може да му кажем.

Тъщата си лафи с внучето Иванчо:
– Кажи сега на баба, какви приказки ти разказва вечер твоя смотан татко?
– Ами за крокодилите. – казва Иванчо.
– Ооо, и какво за тях?
– Женската снасяла 80 яйца, а мъжкият изяждал около 70 от тях.
Бабата гледа с разширени очи.
– И каза ли ти твоят умен татко, защо мъжкият изяжда толкова много?
– Да, каза… щото иначе сме щели за затънем до ушите… с крокодили като тебе…

Нещастен влюбен смутено се обяснява на любимата си:
– Искам да те питам нещо, ама много се смущавам.
– Питай смело, аз съм готова с отговора от един месец.

– Скъпи, преди сватбата искам да ти призная за всички мои предишни грехове.
– Но нали вече го направи!
– Да, но оттогава мина цял месец!

Kaчвaмe ce в acaнcьopa. Kaзвaм нa Bлaдo (2 гoдини и 5 мeceцa):
– He пипaй cтeнитe c pъцe, тyĸ лoшитe чичĸoвци пишĸaт.
Ha дpyгия дeн виĸaмe acaнcьopa, вpaтитe ce oтвapят, излизaт двaмa мъжe. Bлaдo нa виcoĸ глac:
– Изпиĸaxтe ли ce вeчe?

– Защо са ти гипсирали рамото?
– Защото бях на риболов и улових една огромна риба.
– И си изкълчи рамото, докато я вадеше?
– Не, докато показвах колко е голяма.

Някакъв рибар виси край язовира с въдица и нищо не хваща. Минава местен жител и го заприказва:
– Абе, често те виждам тука…
– Да, от пет години редовно идвам за риба.
– Не знаеш ли, че в този язовир няма риба?
– Да ти кажа, и на мене ми се появиха едни такива подозрения от миналата година…