ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

България обявява война на Китай. Китайските военни обсъждат ситуацията:
– Колко са тия българи?
– Седем милиона…
– И в кой хотел са отседнали?

– Скъпа искаш ли да прекараме един незабравим уикенд?
– Да, скъпи.
– Добре, ще се видим чак в понеделник…

– Скъпи, обичаш ли ме?
– Казвай, какво се е случило с колата?!

– Скъпи, но нали ти настояваше за тройка. Защо си токова кисел?
– …Мислех, че ще участвам…

Мъж звъни продължително на жена си. Най-накрая тя вдига телефона:
– Е, най-после чу, ма!
– Ти на кого викаш чума, бе!

Мъж пита жена си:
– Спиш ли?
– Не.
– Е, как ще спиш, то злото никога не спи…

Tрима хирурзи говорят за предпочитаните си пациенти, първият казал:
– Аз най-много обичам библиотекарите. При тях всичко е подредено по азбучен ред и по височина.
Вторият допълнил:
– Аз най-много обичам счетоводителите. При тях всичко е подредено по групи, прономеровано е, а и да объркаш нещо, те ще те разберат.
Tретият споделил:
– А аз най-много обичам адвокатите – те сърце нямат, гръбнак нямат, а и да объркаш нещо, няма кой да съжалява за тях.

Прочетох в една статия от списание следните мъдри думи „Начинът за постигане на вътрешен мир е да довършите всичко, което сте започнали.”
Така че аз се огледах из къщи, за да открия всички неща, които съм започнал и не съм довършил… и преди да дойда на работа тази сутрин, довърших: една бутилка червено вино, една бутилка бяло вино, два пръста гроздова, чаша водка с фас на дъното, недопушен джойнт, намерен в пепелника, пакет цигари и на един приятел и една кутия шоколадови бонбони.
Изобщо не можете да си представите колко добре се чувствам…

Минавах с колата през гората и спрях да се изпикая. Влязох няколко крачки и гледам – мечка. Викам си – що па да не се изакам…

Днес при мен дойдоха „Свидетели на Йехова“. Говориха ми надълго: колко е хубаво да се помага на ближния и да се прави добро. След това, аз ги помолих съвсем учтиво, да вземат да измият тоалетната ни и да изхвърлят боклука… И защо се обидиха и си тръгнаха, така и не разбрах?

В зъболекарския кабинет пациентът негодува:
– Но какво правите, казах ви, че ме боли кътникът, а вие ми вадите преден зъб!
– Спокойно, ще стигнем и до кътника.