ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

– Знаеш ли, сутрин по телевизията има много хубаво предаване по аеробика. Защо не правиш упражнения по него, за да отслабнеш?
– Пробвах, но все стигам само до първото упражнение – „отворете прозореца“.

Умният влиза да се яви на изпит.
Питат го:
– Кой е основал България?
– Хан Аспарух.
– Коя година?
– 681.
– Къде е гробът му?
– Учените още не са открили.
– Браво! Пиша ти шест!
Умният излиза и глупавият му вика:
– Кажи ми отговорите, кажи ми отговорите!
– Добре – „хан Аспарух“, „681“ и „учените още не са открили“.
Влиза глупавият да се яви и го питат:
– Как се казваш?
– Хан Аспарух.
– На колко си години?
– 681.
– Ти имаш ли акъл?!
– Учените още не са открили.

Колкото по-тихо седи детето в съседната стая, толкова по-скъп ремонт предстои.

По време на боксов мач очевидно губещият боксьор прошепва на другия:
– Копеле, престани да ме удряш толкова силно, че след мача ще те спукам от бой.

– Господине, защо блъснахте колата на дамата пред вас?
– Господин съдия, тя ме заблуди. Даде ляв мигач и, представете си, зави наляво!

Храната е пълна с химия, козметиката е фрашкана с авокадо, мед, витамини и минерали… Що не си намажа една филия с шампоан?!

Смеех се на дебелите – надебелях. Смях се на лудите – полудях. Сега се смея само на богатите…

– Струва ми се, че мъжът ми има някакво психическо заболяване от умората, докторе. Понякога с часове го моля да ми купи нови дрехи или кола, а той нищо не чува.
– Това не е болест. Това е талант!

Надпис в маршрутка:
– “Съобщавайте за вашата спирка така, все едно сте я пропуснали!”

Два охлюва обрали костенурка. Полицай я разпитва за подробности.
– Не знам, момче. Всичко стана толкова бързо…

Тъща пържи кюфтета в кухнята. Идва котката и започва да и се умилква. Мяу – мяу…
– Махай се, няма да ти дам кюфте!
Мяу – мяу…
– Махни се бе! Няма кюфте! – казала тъщата и изритала котката.
Появил се зетят.
– Зетко, миличък ето ти три кюфтета, седни да си хапнеш.
Котката пристига при зетя и започва мяу – мяу.
– Ето ти едно кюфтенце, котенце мое…
Котката излапала кюфтето, паднала по гръб и избелила очите…
– Гадна дърта брантия, да ме отровиш ли искаше, а? – казал зетят и фраснал със всичка сила тъща си…
Котката погледнала и си казала на ум:
– Отмъстих ли ти, гадна бабушкера!