ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

– Разбра ли, че е починал мъжът на Дора?
– Чух, а много ли се е мъчил?
– Не, бяха женени едва от две години.

Ядосан мъж влиза при управителя на магазина:
– Как не ви е срам да лъжете хората, безобразие!
– Извинете, но какво е станало?
– Как какво? На праха за пране какво пише? „Сто грама подарък“, е купих го, отварям го в къщи, а вътре само прах за пране!

– Никой не обича плъховете! Но, виж таралежа, който на практика е плъх с бодли и къса опашка и катеричката, която е пухкав плъх, с рунтава опашка, са много харесвани от всички.
Извод:
– Най-важни за успеха ви са маркетинга и дизайна.

– Жена, купи ми водка.
– Утре си на работа, каква водка, бе!
– Финландия.

Важното е да се чувстваш щастлив! А, какво пише в психиатричната ти диагноза – това няма никакво значение…

Някои хора са такива перманентни киселяци, че дори когато щастието им чука на вратата, те се оплакват от шума…

Има жени които заявяват:
– Аз съм единствена такава!
Гледаш ги такива и си мислиш:
– И слава богу!

Между приятели:
– Ти знаеш ли, че Иван умрял, докато пиел мляко?!
– О, не, отровно ли е било?
– Не, кравата седнала отгоре му.

Както казва шефа:
– Ценното на вашия колектив е това, че е невъзможно изтичане на мозъци от него!

– Пред мен се разкрива страшна картина! – казва екстрасенсът – утре вашият мъж ще загине!
– Знам това – отговаря посетителката. – А мен ще ме осъдят ли или не?

Собственика на заведение към бармана:
– Днес приготви повечко от един специален коктейл: 50 грама водка на 150 литра вода.
– Шефе, парти на лудите ще има?
– Не, на хомеопати…

Животът на женения мъж се дели на две части! Преди да си забрави телефона в къщи и след това…

Катаджии си стояли на пътя и си гледали в пространството. Спира пред тях лъскава кола, слиза издокаран господин и ги заговаря:
– Excuse me… do you speek english?
Катаджиите го погледнали и вдигнали рамене. Човекът продължил:
– Parlez-vous francais?
Униформените продължили да го гледат тъпо.
– Sprechen sie deutch?
Същата реакция.
– Habla Usted español?
Все така се пулели катаджиите и нищо не отговаряли. Човекът махнал с ръка, качил се в колата си и отпрашил. Тогава единият катаджия сбутал другия и му казал:
– Видя ли бе, трябва да знаем чужди езици, за да се оправяме!
А другият му отговорил:
– Как не, тоз като знаеше, да не би да се оправи…