ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

— Може ли някой да бъде наказан за нещо, което не е направил? – пита Иванчо.
— Не, разбира се.
— Ок, не съм си написал домашното!

Детето на 7 ли е?
– Да!
– Е, изчакай още 6 години и ако имаш късмет ще избяга с някой басист.
– А, ако нямам късмет!?
– Ще избяга с барабанист…

Защо всички се натискат да завършват висше!? В офиса от 25 човека само двама са висшисти – чистачката и куриерът

Полицай спира автомобил за проверка.
— Давай да видя книжката!
— Забравил съм я старши! – жалва се водачът.
— Значи пишеме акт. Казвай име!
— Тони Стораро!
— Ти мен на луд ли ме правиш бе? Знам го много добре Тони Стораро! Казвай името, иначе те карам в районното!
— Ок, старши, спокойно! Иван Вазов!
— Аха-а, можело значи! Защо трябваше да се разправяме?

Анкета на улицата.
– Господине, а вие защо искате да напуснете България?
– По времето на комунизма хомосексуализмът се наказваше със затвор, после само с принудително лечение, после стана нещо нормално, после започнаха демонстративни гей паради и аз вече се страхувам да не стане задължителен.

Двама колеги си говорят:
– Ужас! Шефът се заканва да съкрати половината хора в предприятието!
– Е, ние с тебе няма какво да се страхуваме. Просто се е скарал с жена си и сега разгонва всичките й роднини.

– По-рано нашето куче беше на първо място в сърцето на жена ми. Сега обаче аз съм на първо място.
– И как успя?
– Кучето толкова се разглези, че не яде това, което готви жена ми, а аз ям!

– Старшина, вие ни казахте, че това е патешки пастет, а в пастета няма и следа от патици!
– Редник, вие опитвали ли сте войнишки сухар?
– Да, разбира се!
– А да сте намирали вътре войник?

В училище:
– Деца, от какво се правят саламите?
Децата мълчат.
– Иванчо, ти трябва да знаеш – твоят татко има фирма за колбаси.
– Знам, но тате каза,че ако кажа на някого, ще ме убие.

Мъж се прибира яко пиян. Клатушка се, повръща и подпирайки се, отваря вратата. Жена му го посреща с рев:
– Как може бе, нали съм ти казала да пиеш само колкото ти е сладко?!
– Отде толкоз пари ма, Марчеее…!

Една костенурка се катери по дърво. Стига до върха. Скача, помахва с крака и пада… Така няколко пъти. На съседното дърво две птички си говорят:
– Хайде вече да й кажем, че е осиновена!