ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

В зъболекарския кабинет пациентът негодува:
– Но какво правите, казах ви, че ме боли кътникът, а вие ми вадите преден зъб!
– Спокойно, ще стигнем и до кътника.

При доктора.
– Да. Днес вашата кашлица е доста по-добре.
– Ами, разбира се, цяла нощ се упражнявах.

Селянин е в съд. Съдията го пита:
– Име?
– Крум.
– Презиме?
– И през зиме, и през лете – все съм си Крум.
– Знаеш ли, че брат ти е нелегален?
– Той за училище не може да стане, а ти искаш да не ляга.
– Знаеш ли, че майка ти живее на улицата?
– Ми ти къде искаш? По покривите ли?
– Знаеш ли, че баща ти е конспиратор?
– Той едно магаре не може да спре, а ти – кон.
– Ти влизал ли си в съд?
– В къщи имаме една тава, но не съм пробвал.
– А бе, ти знаеш ли какво е съдия?
– Епа, такова животно в нашто село нема!

Баща към дъщеря си:
– Миличка, настройваш ли се вече за училище?
– Да, тате, разбира се. Всяка вечер преди да заспя плача…

Говорят си двама администратора:
– Мразя пролетта!
– Как може да не обичаш пролетта?
– Слънцето ми свети в монитора.

В кръчмата двама души пият. Единият след всяка чашки пипа нещо в джоба си, гледа и продължават.
– Какво все гледаш?
– Гледам снимка на жена ми, когато тя ми се стори хубава, ще се прибирам.

В Перник:
– Господине, бихте ли ми казали, как да стигна до болницата?
– Ами, то е трудно за обяснение, по-лесно ще стане ако ти забия един между очите и ти викна линейка!

Дървояд казва на съседа си:
– Само се прехласват по тези цигулки „Страдивариус“ та „Страдивариус“… Оказа се, че е обикновено дърво…

Когато се уморя да живея хубаво, ще се омъжа и ще страдам като всички нормални хора!

Жена тича след автобус 111 и крещи:
– Спрете! Ще закъснея за работа.
Хората се развикали на шофьора:
– Спрете автобуса, жената ще закъснее за работа!
Спира той, жената се качва и казва:
– Ох, мерси, без малко да закъснея за работа… Карти и билети за проверка, моля!

Разговор между двама пенсионера:
– А бе, наборе, вече и боба е фалшив…
– Е как така? – пита учудено другия.
– Еми, не съм п*рдял вече три часа!

– 45% процента от загиналите от насилствена смърт, са познавали убиеца си.
Извод:
– Колкото по-малко хора познаваш, толкова по-малко желаещи да те убият…

Някакъв:
– И какво ще правите довечера, госпожице?
– Нищо.
– Я тогава да те водя вкъщи, безделница такава…