ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Една баба е на градския пазар. Върви между сергиите и разглежда. Звъни й мобилният телефон. Тя го чува, изважда го от чантата, поглежда го, вижда кой я търси и без да натиска зелената слушалка си го слага на ухото и казва:
– Иване, аз съм на пазара, кажи. Телефонът продължава да звъни, тя го сваля от ухото, поглежда го отново и пак го слага на ухото:
– Иване, нали ти казах, че съм на пазара и тук е много шумно, не те чувам, ама ти ако ме чуваш, не ми звъни, скоро ще се прибера. Телефонът продължава да звъни. Бабата ядосано го слага в чантата, където звъненето продължава, а тя ядосано казва: Казах ти, няма да повтарям!

– Имам ново гадже.
– Хубава ли е?
– Е… стотина лайка…

Дете на мутра мрънка на баща си:
– Тате, тате, купи ми енциклопедия!
– Я бягай оттук, баща ти само енциклопедии е карал като малък…

Мислите, че приказките започват с думите:
– Имало едно време…
Не. Приказките започват с:
– Мило, повярвай, той ми е само приятел…

Баба носи в поликлиниката бурканче с урина за изследване. А там й казват:
– Бабо, не си донесла урина, а олио.
– Аз пък се чудя що ми изгоряха мекиците…

Отсякох дърво. Построих дом с него.
Убедих жена, че искам с нея да имаме син.
И всичко това с една брадва…

– Теб мъжът ти как те пусна сама в нощния клуб?
– Ми приготвих му ваната и сложих пяна.
– И това го спря?
– Монтажната пяна ще спре който си поискаш!

Клаустрофобията е страх от затворени пространства – например, страх те е кръчмата да не е затворена…

Четири мутри играят покер. На масата огромен куп пари. Дотърчава детето на домакина.
– Тате, добре ли е, да имаш 4 туза?
Бащата, просъскал през зъби.
– Добре е.
Всички пасуват. Домакина прибира всичко.
– Жалко, че ги нямаше тате…