ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

В един бар работил някакъв много як мъжага. 120 кила и само мускули. Обичал да си прави майтап с клиентите. Взимал един лимон. Стискал го яко, докато изцеди всякакъв сок от него и след това се обзалагал с клиентите. Който успее да изстиска поне още една капка, барманът щял да му даде 100 лева. Какви ли не хора от квартала се пробвали: щангисти, автомонтьори, дървосекачи. Никои не успявал да изстиска нито капка след бармана. Един ден в бара влязъл някакъв човечец. Свит, плах, с костюм, очила с рогови рамки и тежал едва 50 килограма с мокри дрехи. Седнал на бара и си поръчал една минерална вода. Както си пиел водата, видял за баса и попитал бармана:
– Може ли и аз да се пробвам?
– Може, засмял се барманът, щом искаш, давай.
Човечецът взел лимона. Стиснал го и изведнъж от него изтекли още 200 грама сок. Барманът останал като втрещен.
– Абе човече, какво правиш? Ти да не си извънземен? Знаеш ли какви хора са се пробвали тука? Как го направи? Какво работиш ?
– А-а-а, нищо особено. Данъчен инспектор съм – смутолевил човечецът.

– Тате, може ли да отида на дискотека?
– Отивай! Ако видиш там майка ти, кажи й да се прибира!

Жена обяснява на мъжа си:
– И довечера, когато дойде момчето да иска ръката на нашата дъщеря, трябва само да му кажеш „Да“. И не трябва да му целуваш ръцете и да му казваш: „Спасителю мой !“

– Кире, как е новата мацка?
– Първоначално я погледнах с недоверие. Но после като видях как метна бидона с джибрите и потегли към казана, си рекох – това е моят човек.

Учителката:
– Пешко, бързо ми кажи пет неща, в състава на които има мляко!
Пешко:
– Ммм, масло, сирене, сладолед и две крави.

Не би било зле да загубя няколко кила, но просто съм човек, който не обича да губи…

Две момиченца си говорят:
– Твоя татко какво работи?
– Пожарникар е. Ами твоя?
– Моя е адвокат.
– Ама честен ли?
– Не, обикновен!

Телефонът в сервиза звъни:
– Ало, поправен ли е вече телевизорът ми?
– А кога сте го дали на ремонт?
– На седемнадесети септември.
– По-точно, моля! Коя година?

Фолк певец пристига на турне в малко градче. Договорил се с шефа на местния културен дом за залата и определил космическа цена за билетите.
– Кой ще купи толкова скъпи билети, бе? – ядосва се шефът.
– Спокойно, мен ме познава цяла България – успокоява го певецът.
Вечерта на концерта присъствали всичко на всичко 10 човека. Шефът на културния дом бил бесен:
– Нали цяла България те знаеше, бе?
– Така си е. Тия в залата бяха последните десет, които не ме познават…