ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Разговор между съпрузи:
– Скъпа, започна Световното първенство по футбол. Можеш да излезеш с приятелките си!
– Ах, много хубаво! В колко часа да се прибера?
– На 15 юли!

Един върви и влачи след себе си дълъг конец. Среща го друг и го пита:
– Защо влачиш тоя конец?
– А ти какво искаш, да го бутам ли?

Мъж се връща от командировка и първо звъни на съседа: – При моята някой да е идвал? – Не. – Абсолютно никой? – Абсолютно! – Двайсет дни и никой!? – Никой, бе! Помълчал, помълчал, пък казал: – То, тогава… и аз няма да ходя…

Едни луди ги завели да гледат мач. Сложили ги да седят на мръсни пейки и само един си подложил вестник. Попитали го:
– Защо ти е тоя вестник?
– За да гледам от по-високо.

Мъжът е като кайма – 60% свиня, 40% говедо и две яйца. A сместа е предназначена за принцеси…

Тренировка по лека атлетика. Треньорът се кара на новия си възпитаник:
– А бе, ти не разбра ли, че тука тренираме троен скок! Трябва да скочиш 17 метра на три пъти, а не като тебе – отведнъж!

Журналист взима интервю от директора на лудницата:
– Как разбирате дали пациентът е здрав, за да го изпишете?
– Имаме стандартен тест! – отговаря директора. – Пълним една вана с вода и слагаме чаена лъжичка и черпак до нея. А след това караме пациента да излее водата от ваната.
Журналистът се усмихва и казва:
– И нормалният човек взима черпака, нали?
– Не! Нормалният човек изважда тапата.

Две флегми се срещат и едната пита:
– Къде отиваш?
– За хляб. А ти къде отиваш?
– За охлюви.
След сто години двете флегми пак се срещат и едната пита:
– Ти взе ли хляб?
– Ами аз докато го сложа в торбата и той мухляса. А ти взе ли охлюви?
– Ами аз докато се наведа и те тъгъдък-тъгъдък и избягаха.

Двама македонци се срещат в центъра на Ню Йорк: – Ех, Трайче, колко е малък свeтът… – Не е малък, Македония е голямa…

Обява: „Продавам много евтино рибарски комплект. Обадете се на тел. 555555. Ако слушалката вдигне мъж, моля кажете „Извинете! Грешка!“

В психиатрията докторът разпитва пациент с мания за величие:
– Разкажете ми повече за себе си.
– Откъде да започна?
– Ами от началото.
– Та значи, беше Ден Първи. И рекох Аз: да бъде светлина…