ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Жена се кара на съпруга си:
– Ти осъзнаваш ли от колко време не сме се любили?!
– Ето, пак се хващаш за неща отпреди 5 години!

В час по математика влиза инспектор. Прекъсва учителката и казва:
– Сега въпроси задавам аз! В тази стая има 24 ученика, 1 учителка, 1 инспектор, 52 обувки, 1 черна дъска, 28 бели и 11 цветни тебешира, 36 стъкла за прозорци, 18 щори и една гъба. Въпросът е на колко години съм аз?
Гробна тишина. Ръка вдига Иванчо.
– Кажи момче!
– На 40! – смело отговаря Иванчо.
– От къде позна бе младеж?
– Еми в къщи имам брат на 20 и мама казва, че е полуидиот…

– Скъпа, толкова си красива, ласкава, мила!
– Днес няма да има секс, изморена съм!
– Егоистка неблагодарна, и манджите ти са кофти, и задникът ти е дебел!

– Г-н полицай, обувките ви са различни, черна и кафява. Отидете си до в къщи и ги разменете!
– Вече ходих, и там са същите.

След работа мъжът се прибира на бегом у дома, хвърля се към жена си, целува я и я носи в спалнята, където правят бурен и страстен секс. Уморени лежат:
– Е, как ме намираш без мустаци?
– Ама това ти ли си? Я иди и хвърли боклука!

Течащата през гората река пречела на животните за по-добро общуване. Събрали се и решили да построят мост. Изпратили в Министерството лъва за материали. Върнал се лъвът с празни ръце. След това изпратили Мечока-върнал се мечокът без глас и с посинено око, но без материали. Решили да изпратят лисицата-тая в задник без сапун се намърдва-пълна е с хитрини и ще успее. Обаче и лисицата претърпяла неуспех. Тогава магарето доброволно се наело със задачата. Другите животни се смеели, но все пак го изпратили. След два дена започнали да пристигат ешелони със строителни материали. Животните построили моста, пътища, вили, а материалите продължават да идват.
Връща се магарето и всички го наобиколили:
– Как успя?
– Отивам аз в Министерството, а там всички свои. Питаха ме как ще строим моста-напреки, или надлъжно и аз им казах, че ще е надлъжно…

Жена се връща в къщи в 6 сутринта очевидно пийнала и с омачкани и поокъсани дрехи.
Мъжът й крещи:
– Къде ходиш цяла нощ? Не съм мигнал от притеснение!
– Я стига вика, да не мислиш, че аз цяла нощ съм спала?

Телефонно обаждане в пожарната:
– Ало, пожарната ли е?
– Да, кажете!
– Слушайте сега да ви разправя за какво става дума… Значи, преди три години имаше у нас един купон. Един приятел донесе трева. Свихме цигарки, повечето я изпушихме. Обаче оставихме малко и посяхме в една саксия.
– И какво?
– Порасна голяма, даде реколта и на следващата година пушихме от нея. После я преместихме в една голяма саксия от фикус и я сложихме на терасата.
– Е и?
– А миналата година пак правихме един купон. И един идиот да вземе, че да ритне саксията от терасата…
– Ама, господине…?
– Ами всичко се разпръсна из двора, обаче взе, че се хвана долу в пръстта и сега целия ни двор е обрасъл с тая трева.
– А бе наркоман, ние тука сме пожарна, за какво ми ги разправяш тия?
– Именно де! Искам да ви кажа, като идвате да гасите къщата да не изпотъпчете тревата в двора…

Намерила една жена вълшебната лампа на Аладин. Потъркала я и както е традицията, от нея изскочил джин.
– Какво ще желае госпожата?
– Много обичам мъжа си. Искам за него да съм най-важното нещо. Искам винаги да спи до мен. Още като се събуди и веднага на мен да обръща внимание. Да не спира да ме докосва и навсякъде да ме взима с него.
И джинът я превърнал в смартфон.