ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

На една стълба в лудницата се е качил бояджия и боядисва стените. Отдолу се приближава един от пациентите и пита:
– Добре ли си хванал четката?
– Да, защо?
– Абе щото ще взема стълбата!

Хванали македонец на българската граница – опитвал се да премине нелегално и сега го разпитват:
– Како се казуваш? – попитал българският митничар с лош македонски диалект.
– Я не се казувам! – отговорил македонеца.
– Не се ли казуваш, бе?!
Бой… След малко:
– Како се казуваш?
– Я не се казувам.
– Не се ли казуваш, бе?!
Пак бой… Трети път:
– Како се казуваш?
– Я не се казувам!
Митничарите викнали преводач да го попита как се казва, че явно не разбира от бой. Преводача:
– Како се казуваш?
Македонеца:
– Я не се казувам.
Преводача:
– Еми Яне се казва човекът, к’во го биете…

– Докторе, казва пациентът, хората смятат, че мога да им чета мислите. Това много пречи на контактите ми. Нямам вече нито един приятел. Какво мислите за това?
– Хайде, хайде, не се занасяйте! Много добре знаете какво си мисля!

Попитали Радио Ереван:
– Кои неща са най-правилно разпределени между хората?
– Парите и умът. Парите на никого не стигат, а умът на всички е в излишък!

Психар влачи кашон. Санитар го пита:
– Абе, Иване, кво е тва куче бе?
– Какво куче, бе, това е кашон, не виждаш ли?
– О, да, извинявай. – казал санитарят.
След като си тръгнал психарят се обръща към кашона:
– Ей, Шаро, пак го изиграхме…

– Абе, барман, това тук да не е клуб на анонимните алкохолици?
– Защо мислиш така?
– Ами никого не познавам.

Лято, жега невероятна, седят си двама гърци на сянка и пият узо.
– Лошо, Ставрос, лошо! Ще трябва да се работи!
– Кой, бе? Ние ли?!
– Не бе, Ставрос. Германците!!!

– Случвало ли ви се е някога да чувате гласове, а около вас да няма никого?
– Да, докторе, най-редовно.
– И кога се получава така?
– Когато говоря по телефона.

– Докторе, благодаря ви, че ме излекувахте от манията ми за величие! Сега аз съм човек с феноменална, невероятна, фантастична, ненадмината скромност!