ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

На пейка в парка:
– Скъпи, за какво си мислиш?
– За каквото и ти, мила!
– Простак!

По-голямата част от мозъка е ТЕЧНОСТ, а при по-голямата част от хората тя е СПИРАЧНА.

В черешите има червеи само ако ги проверявате! Иначе немат!

– Докторе, разговарям със себе си.
– Нормално, вътрешен диалог.
– Да, но аз говоря на немски език! Не мога да разбера какво искам да кажа!

– Тези обувки от велур ли са?
– Но моля ви, велурът е рядко животно и е много скъпо. Обувките са от естествен, натурален набук!
– Явно образователната реформа дава резултати.

Вчера, в музея, без да искам счупих една ваза на 600 години, а пък така ми се развикаха – все едно е нова!

Футболист се прибира вкъщи след мач и се хвали на жена си:
– Вкарах два гола!
– И как свърши мачът?
– Един на един.

Критик отива на театър и сяда на първия ред до автора на пиесата и по едно време му казва:
– Навън сигурно вали страшен дъжд.
– Защо мислите така? – пита авторът на пиесата.
– Ами, гледам, никой не си отива…- отговаря критикът.

След футболна среща побеснелият треньор влиза в съблекалнята и пита:
– Кой идиот даде идеята така да се напиете всички снощи? Тишина.
– Питам пак. На кого беше идеята за запивка? Пак тишина.
– Добре, ще перифразирам. Кой вчера първи каза: „Е, и сега какво?“

Фолкпевец пристига на турне в малко градче. Договорил се с шефа на местния културен дом за залата и определил космическа цена за билетите.
– Кой ще купи толкова скъпи билети, бе? – ядосва се шефът.
– Спокойно, мен ме познава цяла България – успокоява го певецът.
Вечерта на концерта присъствали всичко на всичко 10 човека. Шефът на културния дом бил бесен:
– Нали цяла България те знаеше, бе?
– Така си е. Тия в залата бяха последните десет, които не ме познават…

Може ли да се нарече „идиот“ човек, който в графа „Не попълвай“, е написал „Добре?“