ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

В ресторанта на гарата сервитьора пита застоял се клиент:
– Да ви донеса ли още една голяма ракия?
– Не, влака ми идва след една малка.

Бърз влак. Пътува на висока скорост. Изведнъж, влакът излиза от релсите, прецапва през царевичната нива и отново се връща на релсите и си продължава. Пътниците ужасно се изплашили. Пращат пътник при машиниста.
– Какво става бе? Какво се случи?
– Един тъпак бе клекнал да сере, на релсите…
– Е трябваше да го сгазите ли?
– Да, ама го стигнахме чак в царевичака…

– Една баница, една кашкавалка, една милинка и една кифла, моля!
– За тук, или за вкъщи?
– За тук, вкъщи съм на диета.

Разнородна маса туристи се кефят на природата в Родопите – а някои дори изпробват акустиката и ехото на планината.
Французин се провиква:
– Жозефииин, обичам те!
Ехото повтаря:
– Жозефииин обичам тееее!
Американец се провиква:
– Обичам париитеее!
Ехото повтаря:
– Обичам париитеееее!
Китаец се провиква:
– 吃吃的爱 吉祥八宝饭
Ехото:
– К’во речеееееее?

– Как се убива хирург?
– Стреляте една педя над главата му, за да уцелите самочувствието му!

Чyĸчaтa ĸyпил тeлeвизop и щacтлив гo нocи вĸъщи. Жeнa мy виĸa:
– Tи cи идиoт! Зa ĸaĸвo ни e тoзи тeлeвизop? Hиe нямaмe тoĸ!
– He ce пpитecнявaй, чyĸчaтa e yмeн! Чyĸчaтa ĸyпил и ĸoнтaĸт!

Лято. Жега. Влакът София – Варна. Няма никакви места, всичко е претъпкано. На двама тарикати обаче не им се стои прави. Влизат в едно купе и почват да гледат под седалките, излизат… Влизат в следващото купе, пак гледат под седалките…
Пътниците ги питат:
– Какво правите, бе?
– А бе, изпуснахме си змията и я търсим…
Лека полека пътниците се изнизали от купето. Нашите се настанили вътре, заключили вратата, пуснали пердетата и легнали да спят. След няколко часа се събуждат. Единият поглежда през прозореца. Вижда чичката, дето почуква колелата на влака…
– Еййй, чичеее, във Варна ли сме вече?
– Абе, к’ва Варна, бе… Вие не разбрахте ли… Някви идиоти си изпуснали змията и трябваше да откачим вагона.

– Имало едно време едно момиченце, което се наричало Жълтата Шапчица.
– Не, Червената!
– А, да, Червената. Майка ѝ я извикала и ѝ казала „Слушай Зелена шапчице.“
— Ама не, Червена!
— А, да, Червена. Иди при леля Диомира да ѝ занесеш тази обелка от картоф.
— Не „върви при баба си да ѝ занесеш тази пшеничена питка.“
— Добре: момиченцето отишло в гората и срещнало един жираф.
— Каква бъркотия! Срещнала вълк, не жираф.
— И вълкът я попитал „Колко прави шест по осем?“
— Нищо подобно. Вълкът я попитал „Къде отиваш?“
— Имаш право. И Черната шапчица отговорила!?
— Червената шапчица, Червената, Червената!
— Да, и отговорила „Отивам на пазар да купя доматено пюре.“
— И на сън не ѝ минало това през ума: „отивам при баба, която е болна, но не мога да си спомня пътя.“
— Точно така и конят казал!
— Какъв кон? Това бил вълкът.
— Да. И казал така: „вземи трамвай номер 65, слез на площада на катедралата, завий на дясно, ще видиш три стъпала и една паричка на земята, остави на мира стъпалата, вземи паричката и си купи дъвка.“
— Дядо, ти изобщо не знаеш да разказваш приказки, всичко объркваш. А дъвка пак ще си купя.
— Добре, ето ти паричка.
И дядо отново зачел вестника си.