ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Суша. Селяните извикали попа, за да се помоли на Господ за вода.
– Не! – отговорил попът.- Чудото няма да стане, защото и вие самите не вярвате в Господ!
– Но защо, отче?
– Ако наистина вярвахте в Господ, щяхте да дойдете с чадъри.

– Докторе, разговарям със себе си.
– Нормално, вътрешен диалог.
– Да, но аз говоря на немски език! Не мога да разбера какво искам да кажа!

– Тези обувки от велур ли са?
– Но моля ви, велурът е рядко животно и е много скъпо. Обувките са от естествен, натурален набук!
– Явно образователната реформа дава резултати.

– Чу ли? Шейх Абдула го осъдили за двуженство!
– Не може да бъде!
– Да бе, хванали го, че има два харема.

Когато се разболеете, не отивайте до аптеката. Просто си хапнете пилешка супа – пълна е с антибиотици.

– Знаеш ли, моят съсед се оказа вампир!
– Как разбра?
– Забих му един заострен кол в сърцето и умря!

Жена се кара на мъжа си :
– Ще взема да напиша над леглото с блажна боя какъв простак си!
– Защо?
– Да научи целият квартал какъв си.

– Колко им е лесно на мъжете… Не трябва да се гримират, да спазват диети, да следят модата. Достатъчно е да е малко по красив от маймуна.
– Аха, с която живее…

Тъща казва на зет си:
– Прави, каквото правиш, но като умра, искам хубаво погребение. Целия си имот ти оставям. След един ден зетят казва на тъща си:
– Прави, каквото правиш, погребението е утре в три. Всичко съм уредил.

Мъж нахълтва разярен в кухнята. Крещи на жена си:
– Всичко разбрах. Ти ми изневеряваш!
– Не е вярно – отговорила жената.
– Вярно е! Изневеряваш ми с някакъв водопроводчик.
– Е това пък… въобще не е вярно!

Двама англичани се запознават на прием.
– Майлс, индустриалец, кокс и въглища – представя се единият.
– Джоунс, директор на затвор – хляб и вода.

– Скъпа, хайде да се разведем. Много те моля! Не мога повече да продължавам така.
– А-а-а! Надявай се, ама няма да те огрее. Вдовица взе, вдовица и ще оставиш!

Оптимистът отива до прозореца всяка сутрин и казва: „Добро утро, Боже.“ Песимистът отива до прозореца и казва: „Боже, пак е утро!“

– Келнер, това кафе ли е или чай? – заяжда се клиент.
– Не можете ли да определите по вкуса, господине?
– Не, не мога.
– Е, щом не ги различавате, тогава какво значение има?