ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

– Тате, вече мога да броя! Дай 5 кинта да ти преброя до 10!
– Хайде, започвай!
– 1, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10…
– А двойката къде е бе, тъпанар?
– В бележника.

Евреите не използват социални мрежи. Плаши ги бутона „Споделяне“.

Млада двойка пред раздяла.
Той:
– Ако не ме искаш, ще се обеся ей тук, пред вратата.
– Стига, де, знаеш татко колко мрази да висиш пред нас…

Разговор между момченца:
– Мама ми каза, че приличам на Джейсъм Стейтъм!
– Ха! Че как по друг начин, любезно да ти каже, че си плешив!

Обява:
– „Заменям 25-годишна кола, за 25-годишна жена. След огледа, може и корекция с доплащане!“

Да внимавате в студеното време под юрганите, че само миг невнимание и после цял живот:
„Тате, дай пари!“

Българите в чужбина са като бумеранг! От където са тръгнали там се връщат!

Пияница отива при доктор. Ще се лекува от алкохола.
-Много ли пиете – пита го докторът?
-Не много. Литър, два на ден. Не повече.
-Леле-е-е – шокирал се докторът! – И отдавна ли пиете?
-Още от детството.
-Леле-е-е! Няма какво да се прави! Ще се лекуваме. Почваме лечението от днес, обаче искам нещо да се договорим по мъжки.
-Нема проблем.
-Не повече от 200 грама на ден. Разбрахме ли се?
-Окей! Разбрахме се.
На следващия ден пияндето идва при докторът. Едвам се влачи на краката си. Кьор кютук пиян.
-Абе пич – ядосал се докторът! – Нали се бяхме разбрали по мъжки, не повече от 200 грама на ден?
-Да-а-а – отговорил пияницата.
-Тогава защо си се налял така?
-Ама ти к’во си мислиш? Че само при теб се лекувам?

Отива руско бабе при властите и иска партизански медал и привилегии. Питат я:
– Ти, бабке, партизанка ли си била?
– Аз самата не съм била, но им носех храна- хляб, мляко, сланина.
– Хубаво, бабке, без храна не може да се воюва.
– Ами как! Нося им, а те ме прегръщат и бръщолевят „данке, данке“..
– Ама чакай, те немци ли бяха?
– Немци, но от ГДР.

От хотела излиза мъж с дълга пура в уста. Уличен проповедник се вглежда в него и пита:
– Извинете, господине, колко струва вашата пура?
– Тридесет франка.
– А по колко пури изпушвате на ден?
– Може би по десет…
– Ето, виждате ли, господине, това са триста франка на ден. Ако за няколко години се откажете от пушенето, с икономисаните пари бихте могли да си купите този хотел.
– А вие самият пушите ли?
– Не, разбира се.
– Тогава защо не си купите този хотел, който между другото е мой?