ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Първи март. В кръчмата. Компания фенове патриоти поръчват „Една мартеничка“.
Келнерът:
– Какво е това?
– А бе момче, донеси кана червено и кана бяло с петало суджук.

– Подсъдими, имате ли да кажете още нещо като смекчаващи вината обстоятелства?
– Имам. Моля да бъде взета предвид младостта на моя адвокат.

– Съседе, защо вчера вечерта петелът ти така силно се дереше?
– Пренавивах го на зимно време.

Лорд Д. през уикенда заминава на лов и казва на управителя си:
– Джон, следи за нещата тук!
Връща се доволен лорда от лова и пита:
– Джон произшествия?
– Дръжката на лопатата се счупи, сър.
– Голяма работа Джон, но все пак – как стана Джон?
– Докато погребвахме кучето сър.
– Но Джон то бе здраво!
– То скочи в басейна, сър.
– Но Джон, то е лабрадор и може да плува.
– Басейнът бе празен, сър.
– Но Джон скоро го напълнихме?
– Пожарната го източи, сър.
– Но Джон какво е правила пожарната тук?
– Гаси огъня в западното крило, но то изгоря, сър.
– Но Джон как стана това?
– Падна свещта от ковчега на майка Ви, сър.
– Но Джон тя бе здрава!
– Така е сър, но получи инфаркт като завари милейди в обятията на приятеля Ви лорд Прескът.

Добавяйте в храната на гълъбите малко боя, и вашият град ще стане по-шарен.

Отива млад шлосер при майстора, в едната ръка държи болт, а в другата – гайка и казва:
– Имам един бракуван болт, който в нито една гайка не влиза и имам бракувана гайка, която не влиза в нито един болт. А те заедно работят идеално – навиват се и се отвиват. Как се нарича това?
– Това си е съвсем обикновено нещо и се нарича „бракосъчетание“.

– Финансово положение?
– Вече не се притеснявам дали заключих.

– Тате, притеснявам се, че никой няма да се омъжи за мен.
– Недей! Ще вземеш от майка ти вълшебната билка, ще я сипеш на някой и ще му завъртиш главата.
– Ама тя има ли такава билка?
– Трябва да има. Колкото и да я гледам, друга причина да се оженя за нея, не виждам.

Звъня тия дни на един приятел от Ония Служби и той ми вика:
– Не мога да говоря сега, слушам…

На една маса в кръчмата, седнали дядо поп, аптекаря и ковача. По едно време, от дума на дума, ковача казал:
– А бе, дядо попе, я изпей нещо!
А попа отвърнал:
– Лягай и почвам!

– Добър ден, искам да запазя круиз за себе си и съпругата ми.
– Разбира се, господине. Какви са изискванията – отделни легла, отделна каюта?
– Отделни кораби! Абе направо отделни морета.