ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Жена пита:
– Ще ходим ли да гледаме „Годзила“ този уикенд?
– Но нали бяхме миналия уикенд при майка ти?

Блондинка влиза в кафене с термос и пита кафеджията:
– Извинете, този термос дали ще събере шест кафета?
– Да, май ще събере точно шест – отговорил той, след като огледал термоса.
– Тогава искам две със сметана, три дълги със захарин и едно късо със захар – поръчала блондинката.

Мъж в аптеката. Аптекарят го пита:
– Как е, помогна ли лечебната кал на жена ви?
– Само временно – първите два-три дена изглеждаше по-добре, ама после калта падна…

Шеф извиква секретарката си:
– Препишете това писмо. Вие сте написали от мое име „Скъпи приятелю“ на този мошеник, бандит и гангстер!
– А какво обръщение да употребя?
– „Скъпи колега“!

Полицай влиза в бара, оглежда внимателно, приближава и пита бармана:
– Да се е мяркала някоя червенокоса блондинка в бара тези дни.
– Абе вие пак ли подгонихте извънземните?
– Как се сети?
– Ами на земята няма червенокоси блондинки.

Мама винаги ми е вдъхвала увереност.Казваше,“можеш да си всичко,което си наумиш!“ И беше права! Нищо не ми дойде наум…

През лятото компетентността на служителите е два вида:
1. Не знам, аз утре излизам отпуска.
2. Не знам, аз точно се връщам от отпуска.

На оживена улица просяк спира случаен минувач:
– Днес имате голям късмет, господине! В рамките на моята рекламна кампания можете да направите петдесетпроцентно намаление на онова, което мислехте да ми дадете…

Пътник пристига късно през нощта в евтин хотел и пита има ли свободна стая.
– Имаме една на първия етаж. В коридора няма осветление, но ще я намерите лесно. Като стигнете до една греда, завийте на ляво и ще я намерите.
Човекът тръгва по коридора, блъска си главата в нещо и изкрещява от болка.
– На прав път сте! – вика окуражително портиерът. – Това беше гредата, а сега – веднага в ляво…

Шефът към млад служител:
– Имаш нужда от повече движения на твоята възраст.
– А вие от какво имате нужда: програмист или маймуна?

В пернишките дискотеки входът се поема от Здравната каса

– Кажете ми, в този замък има ли призраци?
– Всички така приказват! А пък аз и до ден днешен не съм видял нито един! А живея тук от най-малко осемстотин години