ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Лъвът издал заповед горските животни да не пият и който пие, ще бъде изяден.
На другия ден лъвът чува пиянски песни и намира зайчето пияно.
Лъвът:
– Зайо, ще те изям. Издадох заповед!
Зайчето:
– Моля те, не ме изяждай, обещавам, че повече няма да пия.
На следващия ден лъвът пак чува пиянски песни и пак намира зайчето пияно.
– Е, Зайо, вече ще те изям, няма прошка.
– Моля те, вече няма да пия, за последно беше.
На третия ден лъвът пак чува пиянски песни и побеснял намира зайчето в гьола.
– Зайо, вече няма прошка, изяждам те на секундата.
Зайчето (с пиянски глас):
– Лъвчо, ти нали издаде заповед горските животни да не пият?
– Да.
– Е, ние рибите какво общо имаме с тая работа?

Съдията пита свидетел: – Вие женен ли сте?
– Не, Ваша чест, просто така изглеждам…

– Върнах се при моя…
– Защо?
– Омръзна ми да гледам щастливата му физиономия.

– Защо не ме поканиш да излезем да пийнем по нещо тази вечер?
– С удоволствие, но не излизам с омъжени жени.
– Но аз съм жена ти, глупако!
– Съжалявам, не правя изключения.

Съдия пита подсъдимия:
– И не се ли страхувате, когато обирате някоя каса?
– Разбира се, че се страхувам. Ами ако е празна…

Поисках прошка от алкохола, но за пореден път не ми прости.

Инспекция в затвора. Проверяващият пита един затворник:
– За какво си тук?
– Защото не ме пускат да изляза…

– Скъпи, ако ти предложат да те напусна и отида при друг мъж, срещу 1 милион долара, ще се съгласиш ли?
– Ако мога да плащам разсрочено, да!

Съдия пита свидетеля:
– Какво направихте, когато видяхте обвиняемата да удря съпруга си по главата с ютията?
– Ами обадих се на годеницата си и й казах, че съм размислил и няма да се женим.

– Дядо ми знаеше в кой ден ще умре, даже и часа знаеше.
– Екстрасенс ли е бил?
– Какъв ти екстрасенс! Съдията му каза!

Две момченца разговарят след първия учебен ден.
– Татко ми е счетоводител – казва едното. – А твоят какво работи?
– Моят татко е адвокат.
– Честен ли?
– Не, обикновен..

Съпрузи на театър:
– Скъпа, удобна ли си седнала?
– Да, удобно е.
– А виждаш ли сцената?
– Да, скъпи.
– Не ти ли духа?
– Не, добре съм.
– Хайде да си сменим местата.