ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

В един бар работил някакъв много як мъжага. 120 кила и само мускули. Обичал да си прави майтап с клиентите. Взимал един лимон. Стискал го яко, докато изцеди всякакъв сок от него и след това се обзалагал с клиентите. Който успее да изстиска поне още една капка, барманът щял да му даде 100 лева. Какви ли не хора от квартала се пробвали: щангисти, автомонтьори, дървосекачи. Никои не успявал да изстиска нито капка след бармана. Един ден в бара влязъл някакъв човечец. Свит, плах, с костюм, очила с рогови рамки и тежал едва 50 килограма с мокри дрехи. Седнал на бара и си поръчал една минерална вода. Както си пиел водата, видял за баса и попитал бармана:
– Може ли и аз да се пробвам?
– Може, засмял се барманът, щом искаш, давай.
Човечецът взел лимона. Стиснал го и изведнъж от него изтекли още 200 грама сок. Барманът останал като втрещен.
– Абе човече, какво правиш? Ти да не си извънземен? Знаеш ли какви хора са се пробвали тука? Как го направи? Какво работиш ?
– А-а-а, нищо особено. Данъчен инспектор съм – смутолевил човечецът.

– Тате, може ли да отида на дискотека?
– Отивай! Ако видиш там майка ти, кажи й да се прибира!

Жена обяснява на мъжа си:
– И довечера, когато дойде момчето да иска ръката на нашата дъщеря, трябва само да му кажеш „Да“. И не трябва да му целуваш ръцете и да му казваш: „Спасителю мой !“

– Кире, как е новата мацка?
– Първоначално я погледнах с недоверие. Но после като видях как метна бидона с джибрите и потегли към казана, си рекох – това е моят човек.

Учителката:
– Пешко, бързо ми кажи пет неща, в състава на които има мляко!
Пешко:
– Ммм, масло, сирене, сладолед и две крави.

Не би било зле да загубя няколко кила, но просто съм човек, който не обича да губи…

По времето на социализма млад писател отишъл в издателство „Народна младеж“ при главния редактор и му предложил първото си произведение, наречено „Любов“. Текстът бил следният: „Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов.“ Редакторът казал:
– Много добре, млади момко, но трябва да включиш и трудов ентусиазъм. Айде ела утре пак.
На следващия ден писателят отишъл при редактора и му предложил новия текст: „Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници копаеха канал.“
– М-да-аа – казал редакторът – по-добре е сега, но пак нещо не достига. Няма я партийната линия. Айде, до утре.
На третия ден текстът бил: „Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал.“
– Да, днес е значително по-добре. Но къде е вярата в утрешния ден? Чакам те утре пак.
И на четвъртия ден произведението вече придобило окончателния си вид: „Те се запознаха в бистрото. Пиха кафе, след това отидоха в квартирата му и правиха любов. Отвън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж бай Пешо Бригадира захвърли кирката и извика: „Майната й на работата! И утре е ден!“

Забелязвам, че ако сутрин стана с левия крак, цял ден се чудя кого да шутирам с десния.

В спалня звъни телефон. Той вдига слушалката и след малко се обръща към жената до себе си:
– Търсят Венета. Да не би да сте вие?

Тате какви хора са пияниците?
– Те са лоши хора.
– А, как да ги разпознавам?
– Виж, сине там има четири дървета, пияниците ги виждат като осем!
– Тате, ама там има две дървета!