ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Лекар пита пациент:
– Как сте със съня?
– Лошо, докторе. Вечер си лягам рано, сутрин ставам късно, а следобед се въртя с часове и не мога да заспя.

Иванчо към учителката си:
– Ама как така грешен отговор, госпожо! Вие с „Гугъл“ ли ще спорите?

Мъж дълго спори с жена си. Накрая изтормозен се предава:
– Добре, нека да бъде на твоето…
– Късно е! Аз вече размислих!

– Каква вълшебна сила бихте искали да притежавате?
– Да не ям вечер след 6!

Гласувах и рекох на представителя на РИК:
– Ще поседна за малко.
– Прилоша ли ви, господине?
– А, добре съм, ама ще почакам да дойде да гласува и дядо ми.
– И той ли гласува тук? Скоро ли ще дойде?
– А бе, не вярвам да дойде, щото почина преди години, ама гледам че го има в избирателните списъци, та ще почакам да го видя…

В банката:
– Искам да изтегля 50лв.
– Господине, на гише се теглят минимум 200 лв., за по-малки суми – на банкомата отвън…
– Но аз не си нося картата!
– Ами приберете се, вземете я и пак елате.
– Добре, ще изтегля 200лв…
– Готово. Заповядайте! Нещо друго?
– Да, искам да внеса 150 лв.

Ромка получава пари от Германия от дъщеря си. На жената на гишето и прави впечатление, че досега мургавелката винаги се е подписвала с кръстче, а днес се подписва с кръгче и я пита защо.
Ромката:
– „Ми ожениф са ма, какооо… Смениф си фамилията“…

– За какво си мислят двойка жаби и двойка влюбени на брега на езерото?
– Не дай си боже да дойде щъркела…

Бащата чете сутрешния си вестник. Внезапно скача и изкрещява на сина си, който си пише домашните:
– „Десет милиона за един футболист!“ Не си губи времето с глупости! Марш навън, да играеш футбол!

– Ало, полицията ли е?
– Да.
– Обаждам се да съобщя за една катастрофа. Ударих тука две патки с колата… Какво да правя?
– Ами остави ги на бордюра да не ги газят другите коли и си заминавай.
– Ами добре, щом казвате… А какво да правя с мотора им?

Влакът безнадеждно закъснява. Изнервен пътник пита машиниста:
– Извинете, господине, не можете ли да се движите с по-голяма скорост?
– Мога, разбира се, но ми е забранено да напускам локомотива