ВИЦОВЕ ЗА СУТРЕШНО КАФЕ

Една сутрин съпругът се върнал от няколкочасово ловене на риба и легнал да дремне. Въпреки, че не била наясно с особеностите на езерото, съпругата се качила в лодката. Тя навлязла с нея недалеч от брега, хвърлила котва и се зачела в книгата си. Не след дълго дошъл служител от риболовен контрол и казал:
– Добро утро, Госпожо! Какво правите?
– Чета книга! (казала си наум:“Не е ли очевидно!?“)
– Вие се намирате в забранена за риболов зона!
– Съжалявам г-не, но аз не ловя риба. Аз чета.
– Да, но имате необходимото оборудване за това. От всичко, което виждам може да започнете да ловите всеки момент. Трябва да ви извадя от зоната и да ви глобя.
– Ако го направите, ще Ви обвиня в сексуално нападение!
– Но, аз не съм Ви докоснал!
– Така е, но Вие имате необходимото оборудване за това и от всичко, което виждам може да започнете всеки момент.
– Приятен ден, Госпожо!

– Муцка, на колко си години?
– На 25!
– Е как тъй, нали сина ти е на 30!
– Ми растат си децата, кво се чудиш!

– Скъпи, забелязва ли се, че тежа с 5 килограма по малко?
– По малко от какво?

Програмист гледа кода и си мрънка:
– Баси, защо стана така?!
Негов колега се обажда:
– Така е било писано…

Мъж е женен за блондинка и й изневерява с нейната най-добра приятелка, която е брюнетка. След поредния бурен секс с брюнетката, мъжът пали цигара и казва:
– Жена ми просто ще ме убие, ако ме види сега! Брюнетката е притеснена:
– Сериозно? Защото й изневеряваш с мен ли?
– Не, бе, глупости! Щото миналата седмица отказах цигарите.

След прегледа:
– Докторе, може ли пиене, пушене, песни?
– Можете да пеете колкото си искате…

– Съпругът Ви има мозъчен инсулт! – казва лекарят.
– Какъв мозъчен инсулт, мъжът ми никога не е имал мозък

Прибирам се у дома с такси. Късно е и сме се споразумели с шофьора да не включва апарата, а да му дам 20 лв. Приближаваме се към родния ми дом – висок блок в един от крайните квартали. И изведнъж ми хрумва хитра мисъл: „А защо да не избягам, без да му платя? Блокът е голям – вляза ли веднъж във входа, върви ме търси!” Изскачам като лъв от таксито! Блъскам се с всички сили в телеграфния стълб! Спъвам се в бордюра и се премятам през пейката! Ставайки, си разпорвам панталона в стърчащия от нея пирон! Цяла минута истерично се опитвам да пъхна проклетия ключ в ключалката!
През цялото време таксиджията ме гледа с изхвръкнали очи от колата и не прави никакъв опит да ме догони?… В крайна сметка всичко се оказа много просто – спомних си, че му платих, когато се качвах в таксито…

– Госпожо Бардо, знаете ли, че издръжката на един пенсионер е около 100 лв. на месец, а на едно куче в приюта е 300 лв.
– Горките кученца!

Когато бях дете, в училище нямаше охрана и бодигард. Леля Пена с мокрия парцал не пускаше нито наркодилъри, нито терористи!