ВАСИЛЬОВДЕН Е!

На първи януари се почита паметта на Свети Василий Велики,  голям християнски мислител, философ и писател. Той на дело реализира идеята на Христовия закон на любовта и прошката, като полага основите на благотворителната християнска дейност. Василий още приживе, бил надарен и с пророческа сила, която му позволила да предвиди деня на своята смърт.

В народния календар Васильовден се нарича Сурваки заради обичая сурвакане. Събират се млади мъже, които обикалят къщите през нощта и сурвакат техните стопани. На самия празник минават и деца, които също сурвакат стопаните на къщите. Сурвакарите имат водач и човек, който изпълнява ролята на магарето и прибира парите и другите дарове. Сурвакарите носят дряновици, украсени с пуканки, сушени плодове и вълна. Народът смята дряновото дърво за едно от най-здравите дървесни видове. То е най-ранното разпъпило и разцъфнало дърво, а плодовете му се берат последни. Домакините даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, дребни пари и лакомства. С пожеланията си сурвакарите трябва да прогонят нечистите сили, които върлуват по време на „мръсните” дни и да предпазят хората от тях.

Празничната трапеза на Васильовден е богата и блажна. Сред задължителните блюда са свинска пача и петел или пуйка. Пече се и баница или пита с дрянови късмети. На масата се слагат орехи, мед, жито и ошаф. Задължително трапезата се прекадява с тамян, за да се прогонят злите духове.

Смятало се, че това време на годината е най-подходящо за предсказване на бъдещето и на този ден се извършват някои гадания.Първият залък от баницата с късметите, момите и ергените слагат под възглавницата си, вярвайки, че когото сънуват, той ще е бъдещият им съпруг (съпруга). Ако ядките на орехите са едри и здрави, здраво ще е семейството. Кихне ли някой, приема се за добър знак и на името на кихналия се нарича първото родено напролет домашно животно.

Честит имен ден на Васил, Василкa, Вeсeлин, Вeсeлинa, Вeсeлa и техните производни!