ВАЖНОТО Е ДА ОСТАВИШ СЛЕДА В СЪЗНАНИЕТО НА ЗРИТЕЛЯ

В екипа на Сливенския драматичен театър, младата актриса Яна Димитрова се чувства на мястото си. Вярва в Любовта и Приятелството, цени неща, по-висши от парите и властта и иска да играе в Чехова пиеса. Ще я видите на 25 април в „Хиляда и вторият“

Любопитство към театъра тя проявява от малка. От дете обича сцената – пее, танцува, измисля артистични номера. В 10-11-ти клас вече е взела окончателно решение: да, ще се занимава с театър! Никога не е искала да се занимава с друго, освен с театър. Никога не е мечтала да работи в офис от 9 сутринта до 5 следобед, едно и също всеки ден. Интересно й е да влиза в особени състояния, да опознава различни характери, да дълбае в човешката душевност и в образа на персонажа, да работи в екип. Винаги е имала подкрепата на родителите си, които не я спират да осъществи съкровеното си желание: да стане актриса.

Яна Димитрова! Тя е най-новото лице в младия екип на Сливенския драматичен театър. Родена е в София на 27 май 2001 година. И на няма и 23 години, наскоро назначената актриса се справи професионално перфектно с първата си роля. Изгради впечатляващо, истински и искрено, образа на влюбеното момиче от спектакъла „Хиляда и вторият“ на Борис Априлов –  първата й сръчна и свежа професионална работа на сливенска сцена.

Идва в театъра от студентската скамейка. Явява се на кастинг за актриса в Сливенския театър току-що завършила актьорско майсторство за драматичен театър в класа на Лилия Абджиева в театралния колеж „Любен Гройс“.

Първият й учител по театър е Мариан Бачев, към когото до днес питае голямо уважение и обич. Той е човекът, който винаги я окуражава, учи на дисциплина, на екипност, на приятелство – всички в школата стават добри приятели. В неговата школа става и най-важното – ражда се и избуява любовта й към театъра. Постъпва в 9-ти клас и остава там до края, до завършване на средното си образование. Школата е нейният трамплин за театралния колеж „Любен Гройс“, там я подготвят за приемните изпити, на които се представя достойно и бива приета.

Централното място в професионалното й обучение по-късно заема Лилия Абаджиева. От нея знае, че никога не трябва да се предава, винаги трябва да опитва, да опитва и да не се отказва, докато не постигне желания резултат, да не се притеснява от провал. Лилия Абаджиева възпитава у учениците си воля и самочувствие на можещи и знаещи хора. Била много радостна и щастлива при обаждането на Яна, че е приета в трупата на Сливенския театър. Яна е благодарна и на двамата си учители по театър, за вниманието и подкрепата.

Театралната биография на Яна Димитрова започва с дипломното представление „Домът на Бернарда Алба“ от Лорка. Участва в спектакъла “Бюхнер Вариации” по текстове на Георг Бюхнер – другото дипломно представление на класа на Лилия Абаджиева. В колежа е работила и по текстове на Чехов и Шекспир. Шекспир е велик, но любимият й драматург е Чехов. Изчела е всички Чехови пиеси. Много харесва руската литература. Чувства руската драматургия близка като душевност, разбира посланията на автора, психологическата нагласа на героите, усеща проблемите им. Много би искала да играе в Чехова пиеса, но това със сигурност ще стане по-късно, защото знае, че за целта се иска доста сериозен опит в професията.

В Драматичния театър на града под Сините камъни се чувства повече от добре. „Посрещнаха ме с отворени обятия, всички тук са прекрасни, екипът е невероятен.“ – казва тя. – Свикнах с града, с колегите тук. Чувствам се на мястото си.“

За истинския актьор, в театъра всичко е прекрасно. Но за да се роди магията му, смята тя, важна е работата в екип, с партньори и съмишленици, към една обща цел. Мисията на театъра е да обрисува пред публиката различни човешки характери и всеки път да й дава повод да разсъждава по сериозни социални и морални проблеми. А пълното щастие за актьора е, когато нещо от показаното или казаното от сцената остане в ума и сърцето на зрителя, той да продължи да си задава въпроси, да си отговаря, да разсъждава и след като падне завесата.

Младата Яна Димитрова притежава професионалния инстинкт да търси обратната връзка. Любопитна й е реакцията на публиката, отзивите й за представлението. Интересно й е какво са разбрали хората, какво не са разбрали, и защо. За нея това е идеята  на театъра – да остави следа, отпечатък в съзнанието на зрителя.

За успеха на първата си роля Яна Димитрова видя причините така: „Образът на влюбеното момче е в хармония с мен. Той изисква много вътрешна сила, с която да се боря за любовта си. Това е силата на човешките желания: когато искаш нещо много силно, бориш се неистово, за да стигнеш до него, колкото и трудности да има по пътя. Бих искала да кажа на всички, които ме гледат: да вярват в любовта, в приятелството и да ценят по-висши от материалните неща. Парите и властта не са най-важни в живота, той се движи от по-смислени неща.“

Тя изгради убедително първата си  професионална работа, под ръководството на режисьора Петър Денчев. Чу първите аплодисменти на професионална сцена и усети сладостта на успеха. Чувства се чудесно в компанията на създателите на представлението. Всички са млади и запалени хора. Вярват в щастливата си звезда и се стараят да я заслужат. И както е казал Антон Павлович, „Изкуството дава крила и отнася далече, далече…“

Щилияна ВАСИЛЕВА